1 М ъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
Мудрість свій дім збудувала, сім стовпів своїх витесала.
2 З акла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
Зарізала те, що було на заріз, змішала вино своє, і трапезу свою приготовила.
3 И зпрати слугите си, Вика по високите места на града:
Дівчат своїх вислала, і кличе вона на висотах міських:
4 К ойто е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
Хто бідний на розум, хай прийде сюди, а хто нерозумний, говорить йому:
5 Е лате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
Ходіть, споживайте із хліба мого, та пийте з вина, що його я змішала!
6 О ставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
Покиньте глупоту і будете жити, і ходіте дорогою розуму!
7 К ойто поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия лепва на себе си петно.
Хто картає насмішника, той собі ганьбу бере, хто ж безбожникові виговорює, сором собі набуває.
8 Н е изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
Не дорікай пересмішникові, щоб тебе не зненавидів він, викартай мудрого й він покохає тебе.
9 Д авай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
Дай мудрому й він помудріє іще, навчи праведного і прибільшить він мудрости!
10 С трах от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
Страх Господній початок премудрости, а пізнання Святого це розум,
11 З ащото чрез мене ще се умножават дните ти. И ще ти се притурят години на живот.
бо мною помножаться дні твої, і додадуть тобі років життя.
12 А ко станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
Якщо ти змудрів то для себе змудрів, а як станеш насмішником, сам понесеш!
13 Б езумната жена е бъбрица, Проста е и не знае нищо.
Жінка безглузда криклива, нерозумна, і нічого не знає!
14 С еди при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
Сідає вона на сидінні при вході до дому свого, на високостях міста,
15 И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, като им казва:
щоб кликати тих, хто дорогою йде, хто путтю своєю простує:
16 К ойто е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
Хто бідний на розум, хай прийде сюди, а хто нерозумний, то каже йому:
17 К радените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
Вода крадена солодка, і приємний прихований хліб...
18 Н о той не знае, че мъртвите са там, И че гостите й са в дълбочината на ада.
І не відає він, що самі там мерці, у глибинах шеолу запрошені нею!...