1 ( По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

Пісня прочан. Як вертався Господь із полоном Сіону, то були ми немов би у сні...

2 Т огава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.

Наші уста тоді були повні веселощів, а язик наш співання! Казали тоді між народами: Велике вчинив Господь з ними!

3 Г оспод извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.

Велике вчинив Господь з нами, були радісні ми!

4 В ърни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.

Вернися ж із нашим полоном, о Господи, немов ті джерела, на південь!

5 О ния, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

Хто сіє з слізьми, зо співом той жне:

6 О ня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.

все ходить та плаче, хто носить торбину насіння на посів, та вернеться з співом, хто носить снопи свої!