1 А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

Головна ж річ у тому, про що я говорю: маємо Первосвященика, що засів на небесах, по правиці престолу величности,

2 с лужител на величието и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

що Він Священнослужитель святині й правдивої скинії, що її збудував був Господь, а не людина.

3 З ащото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нуждно е и Тоя първосвещеник да има нещо да принася.

Усякий бо первосвященик настановляється, щоб приносити дари та жертви, а тому було треба, щоб і Цей щось мав, що принести.

4 А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона;

Бо коли б на землі перебував, то не був би Він священиком, бо тут пробувають священики, що дари приносять за Законом.

5 ( които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", му каза Бог, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),

Вони служать образові й тіні небесного, як Мойсеєві сказано, коли мав докінчити скинію: Дивись бо, сказав, зроби все за зразком, що тобі на горі був показаний!

6 н о на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

А тепер одержав Він краще служіння, поскільки Він посередник і кращого заповіту, який на кращих обітницях був узаконений.

7 З ащото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.

Бо коли б отой перший був бездоганний, не шукалося б місця для другого.

8 А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

Бо їм докоряючи, каже: Ото дні надходять, говорить Господь, коли з домом Ізраїля й з Юдиним домом Я складу Заповіта Нового,

9 Н е такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.

не за заповітом, що його Я склав був з отцями їхніми дня, коли взяв їх за руку, щоб вивести їх із землі єгипетської. А що вони не залишилися в Моїм заповіті, то й Я їх покинув, говорить Господь!

10 З ащото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом. След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърдцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;

Оце Заповіт, що його Я складу по тих днях із домом Ізраїлевим, говорить Господь: Покладу Я Закони Свої в їхні думки, і на їхніх серцях напишу їх, і буду їм Богом, вони ж будуть народом Моїм!

11 И няма вече да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.

І кожен не буде навчати свого ближнього, і кожен брата свого, промовляючи: Пізнай Господа! Усі бо вони будуть знати Мене від малого та аж до великого з них!

12 З ащото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".

Буду бо Я милостивий до їхніх неправд, і їхніх гріхів не згадаю Я більш!

13 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близу до изчезване.

Коли ж каже Новий Заповіт, то тим назвав перший старим. А що порохнявіє й старіє, те близьке до зотління.