1 К акто сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

Як літом той сніг, і як дощ у жнива, так не лицює глупцеві пошана.

2 К акто врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

Як пташка літає, як ластівка лине, так невинне прокляття не сповниться.

3 Б ич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

Батіг на коня, оброть на осла, а різка на спину глупців.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

Нерозумному відповіді не давай за нерозум його, щоб і ти не став рівний йому.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

Нерозумному відповідь дай за безумством його, щоб він в очах своїх не став мудрим.

6 К ойто праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

Хто через глупця посилає слова, той ноги собі обтинає, отруту він п'є.

7 К акто безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

Як волочаться ноги в кульгавого, так у безумних устах приповістка.

8 К акто оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

Як прив'язувати камінь коштовний до пращі, так глупцеві пошану давати.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

Як терен, що влізе у руку, отак приповістка в устах нерозумного.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

Як стрілець, що все ранить, так і той, хто наймає глупця, і наймає усяких прохожих.

11 К акто кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

Як вертається пес до своєї блювотини, так глупоту свою повторяє глупак.

12 В идял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

Чи ти бачив людину, що мудра в очах своїх? Більша надія глупцеві, ніж їй.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

Лінивий говорить: Лев на дорозі! Лев на майдані!

14 К акто вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

Двері обертаються на своєму чопі, а лінивий на ліжку своїм.

15 Л енивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

Свою руку лінивий стромляє до миски, та піднести до рота її йому тяжко.

16 Л енивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

Лінивий мудріший ув очах своїх за сімох, що відповідають розумно.

17 М инувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

Пса за вуха хапає, хто, йдучи, устряває до сварки чужої.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

Як той, хто вдає божевільного, кидає іскри, стріли та смерть,

19 Т ака е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

так і людина, що обманює друга свого та каже: Таж це я жартую!...

20 Д ето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

З браку дров огонь гасне, а без пліткаря мовкне сварка.

21 К акто са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

Вугілля для жару, а дрова огневі, а людина сварлива щоб сварку розпалювати.

22 Д умите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

Слова обмовника мов ті присмаки, й у нутро живота вони сходять.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

Як срібло з жужелицею, на горшкові накладене, так полум'яні уста, а серце лихе,

24 Н енавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

устами своїми маскується ворог, і ховає оману в своєму нутрі:

25 К огато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

коли він говорить лагідно не вір ти йому, бо в серці його сім огид!

26 М акар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

Як ненависть прикрита оманою, її зло відкривається в зборі.

27 К ойто копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Хто яму копає, той в неї впаде, а хто котить каміння на нього воно повертається.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.

Брехливий язик ненавидить своїх утискуваних, і уста гладенькі до згуби провадять.