1 И ма време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

Для всього свій час, і година своя кожній справі під небом:

2 В реме за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

час родитись і час помирати, час садити і час виривати посаджене,

3 В реме за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

час вбивати і час лікувати, час руйнувати і час будувати,

4 В реме за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

час плакати й час реготати, час ридати і час танцювати,

5 В реме за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

час розкидати каміння і час каміння громадити, час обіймати і час ухилятись обіймів,

6 В реме за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

час шукати і час розгубити, час збирати і час розкидати,

7 В реме за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

час дерти і час зашивати, час мовчати і час говорити,

8 В реме за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

час кохати і час ненавидіти, час війні і час миру!

9 К аква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

Яка користь трудящому в тім, над чим трудиться він?

10 В идях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

Я бачив роботу, що Бог був дав людським синам, щоб трудились над нею,

11 Т ой е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

усе Він прегарним зробив свого часу, і вічність поклав їм у серце, хоч не розуміє людина тих діл, що Бог учинив, від початку та аж до кінця...

12 П ознах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

Я знаю, немає нічого в них кращого, як тільки радіти й робити добро у своєму житті.

13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

І отож, як котрий чоловік їсть та п'є і в усім своїм труді радіє добром, це дар Божий!

14 П ознах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

Я знаю, що все, що Бог робить, воно зостається навіки, до того не можна нічого додати, і з того не можна нічого відняти, і Бог так зробив, щоб боялись Його!

15 К аквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

Що є, то було вже воно, і що статися має було вже, бо минуле відновлює Бог!

16 В идях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

І я бачив під сонцем іще: місце суду, а в нім беззаконня, і місце правди, у ньому ж неправда...

17 Р екох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

Я сказав був у серці своєму: Судитиме Бог справедливого й несправедливого, бо для кожної справи є час, і на всяке там діло.

18 Р екох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

Я сказав був у серці своєму: Це для людських синів, щоб Бог випробовував їх, і щоб бачити їм, що вони як ті звірі,

19 З ащото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

бо доля для людських синів і доля звірини однакова доля для них: як оці помирають, так само вмирають і ті, і для всіх один подих, і нема над твариною вищости людям, марнота бо все!...

20 В сички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Все до місця одного йде: все постало із пороху, і вернеться все знов до пороху...

21 К ой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

Хто те знає, чи дух людських синів підіймається вгору, і чи спускається вділ до землі дух скотини?

22 В идях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?

І я бачив, нема чоловікові кращого, як ділами своїми радіти, бо це доля його! Бо хто поведе його глянути, що буде по ньому?...