1 В секи човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога.

Нехай кожна людина кориться вищій владі, бо немає влади, як не від Бога, і влади існуючі встановлені від Бога.

2 З атова, който се противи на властта, противи се на Божията наретба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

Тому той, хто противиться владі, противиться Божій постанові; а ті, хто противиться, самі візьмуть осуд на себе.

3 З ащото владетелите не причиняват страх на добротвореца, но на злостореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

Бо володарі пострах не на добрі діла, а на злі. Хочеш не боятися влади? Роби добро, і матимеш похвалу від неї,

4 п онеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за докарване гняв, върху ( Гръцки: за гнева спрямо ) този, който върши зло.

бо володар Божий слуга, тобі на добро. А як чиниш ти зле, то бійся, бо недармо він носить меча, він бо Божий слуга, месник у гніві злочинцеві!

5 З атова нужно е да се покорите не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

Тому треба коритися не тільки ради страху кари, але й ради сумління.

6 П онеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.

Через це ви й податки даєте, бо вони служителі Божі, саме тим завжди зайняті.

7 О тдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

Тож віддайте належне усім: кому податок податок, кому мито мито, кому страх страх, кому честь честь.

8 Н е оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

Не будьте винні нікому нічого, крім того, щоб любити один одного. Бо хто іншого любить, той виконав Закона.

9 П онеже <заповедите>: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

Бо заповіді: Не чини перелюбу, Не вбивай, Не кради, Не свідкуй неправдиво, Не пожадай й які інші, вони містяться всі в цьому слові: Люби свого ближнього, як самого себе!

10 Л юбовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

Любов не чинить зла ближньому, тож любов виконання Закону.

11 И това вършете като знаете времето, че часът е вече настъпил да се събудите от сън; защото спасението е по-близу до нас сега, отколкото, когато изпърво повярвахме.

І це тому, що знаєте час, що пора нам уже пробудитись від сну. Бо тепер спасіння ближче до нас, аніж тоді, коли ми ввірували.

12 Н ощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

Ніч минула, а день наблизився, тож відкиньмо вчинки темряви й зодягнімось у зброю світла.

13 К акто в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

Як удень, поступаймо доброчесно, не в гульні та п'янстві, не в перелюбі та розпусті, не в сварні та заздрощах,

14 Н о облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.

але зодягніться Господом Ісусом Христом, а догодження тілу не обертайте на пожадливість!