1 И Иов продължи беседата си като казваше:

І Йов далі вів мову свою та й казав:

2 В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

Як живий Бог, відкинув Він право моє, і душу мою засмутив Всемогутній,

3 З аклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

і як довго в мені ще душа моя, і дух Божий у ніздрях моїх,

4 У стните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

неправди уста мої не говоритимуть, а язик мій не скаже омани!

5 д а не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

Борони мене, Боже, признати вас за справедливих! Доки я не помру, своєї невинности я не відкину від себе,

6 П равдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

за свою справедливість тримаюся міцно, й її не пущу, моє серце не буде ганьбити ні одного з днів моїх,

7 Н еприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.

нехай буде мій ворог немов той безбожник, а хто повстає проти мене як кривдник!

8 З ащото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

Яка ж бо надія лукавому, коли відірве, коли візьме Бог душу його?

9 Щ е послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

Чи Бог вислухає його крик, коли прийде на нього нещастя?

10 Щ е се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

Чи буде втішатися він Всемогутнім? Буде кликати Бога за кожного часу?

11 Щ е ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.

Я вас буду навчати про Божую руку, що є у Всемогутнього я не сховаю,

12 Е то, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

таж самі ви це бачили всі, то чого ж нісенітниці плещете?

13 Д елът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

Така доля людини безбожної, це спадщина насильників, що отримають від Всемогутнього:

14 А ко се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.

Як розмножаться діти його то хіба для меча, а нащадки його не наситяться хлібом!

15 О станалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

Позосталих по нім моровиця сховає, і вдовиці його не заплачуть...

16 А ко и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,

Якщо накопичить він срібла, немов того пороху, і наготує одежі, як глини,

17 М оже да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

то він наготує, а праведний вдягне, а срібло невинний поділить...

18 П остроява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

Він будує свій дім, як та міль, й як той сторож, що ставить собі куреня,

19 Б огат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;

він лягає багатим, та більше не зробить того: свої очі відкриє й немає його...

20 Т репет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

Страхіття досягнуть його, мов вода, вночі буря украде його,

21 И зточният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.

східній вітер його понесе і минеться, і бурею схопить його з його місця...

22 З ащото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

Оце все Він кине на нього, і не змилосердиться, і від руки Його мусить той спішно втікати!

23 Щ е изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.

Своїми долонями сплесне над ним, і свисне над ним з свого місця...