1 И Господ говори на Моисея, казвайки:

Господь промовляв до Мойсея, говорячи:

2 Н аправи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.

Зроби собі дві срібні сурмі, куттям зробиш їх; і будуть вони тобі на скликання громади та на рушання таборів.

3 К огато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

І засурмлять у них, і збереться до тебе громада при вході скинії зборів.

4 А ко засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

А якщо засурмлять в одну, то зберуться до тебе начальники, голови Ізраїлевих тисяч.

5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

А засурмлять на сполох, то рушать табори, що таборують на сході.

6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.

А засурмите на сполох удруге, то рушать табори, що таборують на півдні, будуть сурмити на сполох, щоб рушали вони.

7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.

А на скликання зборів засурмите, але без сполоху.

8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

А сурмити в сурми будуть Ааронові сини, священики. І ці сурмлення будуть для вас на вічну постанову для ваших поколінь.

9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

А коли підете війною в вашому Краю на ворога, що гнобить вас, і засурмите на сполох, то ви будете згадані перед лицем Господа, Бога вашого, і будете спасені від ваших ворогів.

10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

А в день вашої радости, і в ваші свята та першого дня ваших місяців засурмите в ті сурми на ваших цілопаленнях та на мирних жертвах ваших, і вони будуть вам на пригад перед лицем вашого Бога. Я Господь, Бог ваш!

11 В ъв втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.

І сталося, другого року, другого місяця, дванадцятого дня місяця піднялася хмара з-над скинії свідоцтва.

12 И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

І рушили Ізраїлеві сини з Сінайської пустині на походи свої, і хмара спинилася в пустині Паран.

13 Д игнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.

І рушили вони вперше за Господнім наказом через Мойсея.

14 П ърво се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.

І найперш рушив прапор табору синів Юдиних за своїми військовими відділами, а над військом його Нахшон, син Аммінадавів.

15 Н ад множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.

А над військом племени синів Іссахара Натанаїл, син Цуарів.

16 А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.

А над військом племени Завулонових синів Еліяв, син Хелонів.

17 Т огава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.

І була розібрана скинія, і рушили Ґершонові сини та сини Мерарієві, носії скинії.

18 П осле се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.

І рушив прапор табору Рувима за своїми військовими відділами, а над військом його Еліцур, син Шедеурів.

19 Н ад множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.

А над військом племени Симеонових синів Шелуміїл, син Цурішаддаїв.

20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.

А над військом племени Ґадових синів Ел'ясаф, син Деуїлів.

21 Т огава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.

І рушили сини Кегатові, носії святині, та й поставили скинію до приходу їх, усіх інших.

22 П осле се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.

І рушив прапор табору синів Єфремових за своїми військовими відділами, а над військом його Елішама, син Аммігудів.

23 Н ад множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.

А над військом племени синів Манасіїних Гамаліїл, син Педацурів.

24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.

А над військом племени Веніяминових синів Авідан, син Ґідеонів.

25 П осле се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.

І рушив прапор табору синів Данових як задня сторожа для всіх таборів за своїми військовими відділами, а над військом його Ахіезер, син Аммішаддаїв.

26 Н ад множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.

А над військом племени Асирових синів Паґ'іїл, син Охрана.

27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.

А над військом племени синів Нефталимових Ахіра, син Енанів.

28 Т ака ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.

Оце походи Ізраїлевих синів за їхніми військовими відділами. І рушили вони.

29 В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.

І сказав Мойсей до Ховава, сина мідіянітянина Реуїла, Мойсеєвого тестя: Ми рушаємо до того місця, що про нього Господь був сказав: Його дам вам. Ходи ж із нами, і ми зробимо тобі добро, бо Господь промовляв був добро про Ізраїля.

30 Н о той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.

Та той відказав йому: Не піду, але піду до краю свого та до місця своєї батьківщини.

31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.

А Мойсей відказав: Не покидай нас, бо через те, що ти знаєш наше таборування в пустині, то будеш нам очима.

32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.

І станеться, коли підеш із нами, то те добро, що Господь учинить нам, ми його вчинимо тобі.

33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.

І рушили вони від Господньої гори триденною дорогою. А ковчег заповіту Господнього рушав перед ними триденною дорогою, щоб вивідати для них місце спинитися.

34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

А хмара Господня була над ними вдень, коли вони рушали з табору.

35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.

І бувало, коли ковчег вирушав, то Мойсей промовляв: Устань же, о Господи, і хай розпорошаться Твої вороги, і хай повтікають Твої ненависники з-перед Твойого лиця.

36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.

А коли він ставав, то говорив: Вернися, о Господи, до десятьтисячок тисяч Ізраїля!