1 И Господ говори на Моисея, казвайки:
Господь сказал Моисею:
2 Н аправи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
– Сделай две трубы из кованого серебра, чтобы созывать народ и снимать лагерь.
3 К огато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
Когда будут трубить обе, пусть народ собирается перед тобой у входа в шатер собрания.
4 А ко засвирят само с едната тръба, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
Когда будет трубить одна, пусть к тебе собираются вожди – главы кланов Израиля.
5 А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
Когда затрубят тревогу, пусть роды, которые стоят лагерем на востоке, трогаются в путь.
6 и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
Когда тревогу затрубят во второй раз, пусть трогаются в путь роды чьи станы на юге. Тревога будет сигналом того, что надо трогаться в путь.
7 А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
Собирая собрание, трубите в трубы, но не тревогу.
8 И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
В трубы будут трубить священники, сыновья Аарона. Это установление для вас и грядущих поколений будет вечным.
9 И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашият Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
Когда в своей земле вы пойдете биться с врагом, который теснит вас, трубите в трубы тревогу. Тогда Господь, ваш Бог, вспомнит вас и избавит от врагов.
10 И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
И во времена веселья, и в праздники Новолуния трубите в трубы над вашими всесожжениями и жертвами примирения – это будет напоминанием о вас перед вашим Богом: Я – Господь, ваш Бог. Израильтяне покидают Синай
11 В ъв втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията за плочите на свидетелството.
В двадцатый день второго месяца второго года облако поднялось от скинии свидетельства.
12 И израилтяните се дигнаха от синайската пустиня според реда на пътуванието си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
Израильтяне тронулись в путь из Синайской пустыни и шли, передвигаясь от одного места к другому, пока облако не остановилось в пустыне Паран.
13 Д игнаха се първите пет, според както Господ заповяда чрез Моисея.
Они в первый раз тронулись в путь по Господнему повелению через Моисея.
14 П ърво се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
Первыми под своим знаменем двинулись войска лагеря Иуды. Над ними стоял Нахшон, сын Аминадава.
15 Н ад множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
Нафанаил, сын Цуара, стоял над войском рода Иссахара,
16 А над множеството на племената на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
а Елиав, сын Хелона, − над войском рода Завулона.
17 Т огава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
Скинию сняли, и в путь тронулись гершониты и мерариты, которые носили ее.
18 П осле се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
Следующими двинулись под своим знаменем войска лагеря Рувима. Над ними стоял Елицур, сын Шедеура.
19 Н ад множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
Шелумиил, сын Цуришаддая, стоял над войском рода Симеона,
20 А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
а Элиасаф, сын Дегуила, − над войском рода Гада.
21 Т огава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
Затем, неся священную утварь, в путь тронулись каафиты. Скинию нужно было ставить до их прихода на новое место.
22 П осле се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
Следующими двинулись под своим знаменем войска лагеря Ефрема. Над ними стоял Элишама, сын Аммиуда.
23 Н ад множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
Гамалиил, сын Педацура, стоял над войском рода Манассии,
24 А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
а Авидан, сын Гидеония, − над войском рода Вениамина.
25 П осле се дигна знамето на стана на данците, последни от всичките станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
Последними, прикрывая тыл всех отрядов, двинулись под своим знаменем войска лагеря Дана. Над ними стоял Ахиезер, сын Аммишаддая.
26 Н ад множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
Пагиил, сын Охрана, стоял над войском рода Асира,
27 А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
а Ахира, сын Енана − над войском рода Неффалима.
28 Т ака ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
Таким был порядок шествия войск израильтян, когда они трогались в путь. Бог Сам ведет Свой народ
29 В това време Моисея каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевият тъста: Ние сме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.
Моисей сказал Ховаву, сыну мадианитянина Рагуила, тестя Моисея: – Мы отправляемся в край, о котором Господь сказал: «Я отдам его вам». Пойдем с нами, и мы будем хорошо относиться к тебе, ведь Господь обещал Израилю доброе.
30 Н о той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
Тот ответил: – Нет, я не пойду. Я вернусь в свою землю к сородичам.
31 А Моисей каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
Но Моисей сказал: – Прошу, не оставляй нас. Ведь ты знаешь, где в пустыне нам поставить лагерь, и будешь нашим проводником.
32 И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
Если ты пойдешь с нами, мы разделим с тобой все добро, которое нам даст Господь.
33 И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
Они тронулись в путь от горы Господа и шли три дня. Ковчег завета Господа шел перед ними эти три дня, указывая им место для отдыха,
34 И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
а облако Господа было над ними днем, когда они трогались в путь, покидая лагерь.
35 И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
Когда ковчег трогался в путь, Моисей говорил. – Восстань, Господи! Да рассеются Твои недруги; да бегут перед Тобой ненавидящие Тебя.
36 А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.
А когда ковчег останавливался, он говорил: – Господи, возвратись к несметным тысячам Израиля.