1 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

В тот день в земле Иудеи будут петь такую песнь: Сильный город у нас; Бог возводит спасение, точно стены и вал.

2 О творете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

Откройте ворота, пусть войдет праведный народ, народ, что остался верным.

3 Щ е опазиш в съвършен мир Непоколебими ум, Защото на Тебе уповава.

Твердого духом Ты хранишь в совершенном мире, потому что он верит Тебе.

4 У повавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

Верьте Господу во все века, потому что Господь, Господь – скала навеки.

5 З ащото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

Он смиряет живущих на высоте, низвергает высокий город; низвергает его на землю, повергает его в прах.

6 Н огата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

Его попирают ноги – ноги бедных, стопы нищих.

7 П ътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

Путь праведных прям; Ты делаешь ровной стезю праведных.

8 Д а! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме: Желанието на душите ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

Да, Господь, идущие по стезе Твоих законов, мы ждем Тебя; к Имени Твоему, к воспоминанию о Тебе стремятся наши сердца.

9 С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята Жителите на света се учат правда.

Душа моя жаждет Тебя ночью, утром ищет Тебя дух мой внутри меня. Когда приходят на землю Твои суды, жители мира учатся справедливости.

10 А ко се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

Явлена нечестивым милость, но они не научатся справедливости; даже в земле правды продолжают они творить зло и не видят величия Господа.

11 Г осподи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

Господи, вознесена Твоя рука, но они не видят ее. Пусть увидят ревность Твою к Твоему народу и устыдятся; пусть огонь, уготованный Твоим врагам, пожрет их.

12 Г осподи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

Господи, Ты даруешь нам мир, ведь все, что мы сделали, Ты совершил для нас.

13 Г осподи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

О Господь, Бог наш, правили нами другие владыки, помимо Тебя, но лишь Твое Имя мы чтим.

14 Т е са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

Мертвы они, не оживут, ведь духи умерших не поднимутся. Ты покарал, погубил их, изгладил память о них.

15 У множил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

Ты умножил народ, о Господь, Ты умножил народ. Ты славу Себе приобрел; пределы страны Ты расширил.

16 Г осподи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.

Господи, они приходили к Тебе в горе, когда Ты наказывал их, и едва могли прошептать молитву.

17 К акто непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

Как беременная, при родах корчится и кричит от боли, так были мы перед Тобой, Господь.

18 С танахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха пред нас жителите на света.

Мы были беременны, от боли корчились, а родили лишь ветер. Мы не дали земле спасения; жителей мира не породили.

19 Т воите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е кат росата по тревите. И земята ще предаде мъртвите.

Оживут Твои мертвецы, поднимутся их тела. Обитатели праха, вставайте и пойте от радости. Роса Твоя – света роса, и исторгнет мертвых земля.

20 Д ойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

Иди, народ мой, в свои покои и запри за собою двери; спрячься ненадолго, пока не прошел Его гнев.

21 З ащото, ето, Господ излиза от мястото Си. За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

Потому что вот, выходит Господь из Своего жилища, наказать жителей земли за их грехи. Земля явит пролитую на ней кровь и не станет больше скрывать своих убитых.