1 Т огава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:
– Тебе предоставляется возможность говорить в свою защиту, – объявил Агриппа. Павел поднял руку и начал свою защитную речь:
2 Ч естит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,
– Царь Агриппа! Я счастлив, что могу сегодня защищаться перед тобой против всех обвинений иудеев,
3 а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.
тем более что ты хорошо знаком с обычаями и спорными вопросами иудеев. Поэтому прошу тебя терпеливо выслушать меня.
4 К акъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.
Иудеям хорошо известна моя жизнь среди моего народа в Иерусалиме от самой юности.
5 З ащото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,
Они давно знают меня и, если только захотят, могут засвидетельствовать о том, что я жил как фарисей, принадлежа к строжайшему направлению в нашей религии.
6 И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,
Сегодня же я стою перед судом за надежду на обещание Бога, данное нашим отцам.
7 д о изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. 3а тая надежда, царю, ме обвиняват юдеите!
Исполнения этого обещания надеются достичь двенадцать родов нашего народа, день и ночь ревностно служа Богу. За эту надежду, царь, представители нашего народа меня и обвиняют.
8 З ащото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?
Почему вы считаете невероятным то, что Бог воскрешает мертвых?
9 И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;
Я тоже считал, что должен всячески противодействовать Имени Иисуса из Назарета.
10 к оето и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.
Этим я и занимался в Иерусалиме, получив полномочия от первосвященников. Я отправлял в тюрьмы многих святых, и когда их приговаривали к смерти, я подавал против них свой голос.
11 И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.
Я часто наказывал их в синагогах, чтобы заставить их отречься от своей веры. Я был так разъярен на них, что преследовал их даже в чужеземных городах.
12 П о която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,
Однажды с этой целью я направлялся в Дамаск с полномочиями и с поручением от первосвященников
13 п о пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,
и на пути туда в полдень, царь, я увидел свет с неба, который светил ярче солнца. Он осиял меня и моих спутников.
14 И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.
Мы все упали на землю, и я услышал голос, который говорил мне по-еврейски: «Савл, Савл, почему ты преследуешь Меня? Трудно тебе идти против рожна».
15 И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.
Я спросил: «Кто Ты, Господин?» – «Я Иисус, Которого ты преследуешь, – ответил Господь. –
16 Н о стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,
Поднимись и встань на ноги, Я явился, чтобы назначить тебя Моим служителем и свидетелем того, что ты видел Меня, и того, что Я тебе еще покажу.
17 к ато те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,
Я спасу тебя от твоего народа и от язычников, к которым Я тебя посылаю,
18 д а им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.
чтобы открыть им глаза и обратить их от тьмы к свету, от власти сатаны к Богу, чтобы грехи их были прощены и чтобы они тоже были среди тех, кого Я освятил верой в Меня».
19 З атова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.
Царь Агриппа, я не мог не подчиниться небесному видению.
20 н о проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,
Я проповедовал вначале тем, кто был в Дамаске, потом в Иерусалиме и по всей Иудее, а затем и язычникам, чтобы они раскаялись и обратились к Богу и чтобы их дела послужили доказательством их покаяния.
21 П о тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.
За это представители нашего народа и схватили меня в храме и хотели убить.
22 Н о с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,
Но Бог до сегодняшнего дня помогает мне, и вот я стою здесь и свидетельствую малым и великим. Я не говорю ничего сверх того, что предсказали пророки и Моисей, –
23 с иреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.
а именно, что Христос должен был перенести страдания и, первым воскреснув из мертвых, возвестить свет и нашему народу, и язычникам.
24 К огато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.
Когда он таким образом защищался, Фест прервал его. – Ты не в своем уме, Павел, – закричал он, – большая ученость довела тебя до безумия!
25 А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,
Павел ответил: – Достопочтеннейший Фест, я не сумасшедший, и то, что я говорю, истинно и разумно.
26 З ащото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.
Царю знакомо все это, и поэтому я могу говорить ему свободно. Я убежден, что ничего из этого не прошло мимо его внимания, так как все это происходило не в углу.
27 Ц арю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.
Царь Агриппа, ты веришь пророкам? Я знаю, что веришь.
28 А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;
– Ты думаешь в такой короткий срок и меня сделать христианином? – сказал Агриппа.
29 А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.
Павел ответил: – Каким бы этот срок ни был, коротким или длинным, я молюсь Богу, чтобы не только ты, но и все, кто слушает меня сегодня, стали такими, как я во всем... кроме этих цепей.
30 Т огава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.
Царь поднялся, и с ним поднялись наместник, Вереника и те, кто сидел с ними.
31 И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.
Они вышли, говоря друг другу: – Этот человек не сделал ничего, заслуживающего смерти или тюрьмы.
32 А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.
– Можно было бы его освободить, если бы он не потребовал суда у кесаря, – сказал Агриппа Фесту.