1 З атръбете в Сион, И дайте тревога в светия ми хълм; Нека се разтреперят всичките жители на страната; Защото иде денят Господен, защото е близо, -

Трубите в рог на Сионе, бейте тревогу на Моей святой горе. Пусть трепещут все жители земли, потому что наступает день Господень. Этот день уже близок:

2 Д ен тъмен и мъглив, Ден облачен и мрачен, Бързащ като зората, която се разпростира върху планините; Идат люде много и силни, Подобни на които не е имало от века, Нито подир тях ще има до годините на много поколения.

день тьмы и мрака, день туч и мглы: подобно утренней заре распространяется по горам многочисленный и сильный народ. Такого не бывало с древних времен и не будет в грядущих поколениях.

3 О гън пояжда пред тях, И пламък опаля подир тях; Земята пред тях е като Едемската градина, А зад тях гола пустиня; Да! нищо не е избегнало от тях.

Перед ними – пожирающее пламя, а позади – опаляющий огонь. До них земля – как Эдемский сад, а после них – как выжженная пустыня, и никому не будет спасения от этого народа.

4 И згледът им е като изгледа на коне; И тичат като конници.

Они похожи на лошадей, и несутся словно конница.

5 К ато тропот от колесници се чува Като скачат по върховете на бърдата, Като пращение на огнен пламък, който пояжда тръстика, Като шум на силни люде, опълчени на бой.

Скачут они по вершинам гор с шумом, как от колесниц, с треском, как от пожирающего солому пламени. Они как могучий народ, готовящийся к битве.

6 П ред тях племената се измъчват, Всичките лица побледняват.

При виде воинов этой армии затрепещут народы, и у всех побледнеют лица.

7 Т е тичат като юнаци; Като военни мъже качат се на стената, И маршируват всеки в пътя си Без да развалят редовете си.

Они нападают подобно бойцам, взбираются на стены подобно воинам. Все они выступают ровно, не отклоняясь от выбранного направления.

8 Н е се тласкат един друг; Маршируват всеки в своя път; И даже като падат около оръжията Не спират вървежа си.

Они не толкают друг друга, и каждый идет своей дорогой; прорываются сквозь оборону, не нарушая строя.

9 С пускат се върху града, Тичат по стената, Качват се по къщите, Влизат през прозорците като крадец.

Они врываются в город, пробегают вдоль стен, забираются в дома через окна, как воры.

10 З емята се тресе пред тях, Небето трепери, Слънцето и луната потъмняват, И звездите оттеглят светенето си.

Перед ними трепещет земля и колеблется небо, меркнут солнце и луна и не сияют звезды.

11 И Господ издава гласа си пред тая си войска; Защото станът му е много голям; Защото е силен оня, който изпълнява словото си; Защото денят Господен е велик и твърде страшен; И кой може да го изтърпи?

Подобно грому прозвучит голос Господень перед Его войском. Его армия бесчисленна, и сильны исполнители Его воли. Велик день Господень и очень страшен. Кто выдержит его? Призыв к покаянию

12 Н о, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене С всичкото си сърце, С пост, с плач, и с ридание;

– Даже сейчас, – возвещает Господь, – обратитесь ко Мне всем сердцем в посте, плаче и рыдании.

13 И раздерете сърцето си, а не дрехите си, Та се обърнете към Господа вашия Бог; Защото милостив и щедър, Дълготърпелив и многомилостив, И разкайва се за злото.

Разорвите ваши сердца, а не одежды и вернитесь к Господу, вашему Богу, потому что Он милостив и милосерден, долготерпелив и богат любовью, и не хочет насылать бедствие.

14 К ой знае дали Той не ще се повърне и разкае, Та остави благословение след себе си, Колкото за хлебен принос и възлияние на Господа вашия Бог?

Кто знает, не сжалится ли Он и не оставит ли вам благословения – и будут в достатке у вас хлебное приношение и жертвенное возлияние Господу, вашему Богу.

15 З атръбете в Сион, Осветете пост, свикайте тържествено събрание;

Трубите в рог на Сионе, объявите священный пост, созовите собрание.

16 С ъберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и сучащите; Нека излезе младоженецът из спалнята си, И невястата из стаята си;

Соберите народ и освятите собравшихся, созовите старцев, позовите детей и младенцев. Пусть даже жених и невеста выйдут из брачных покоев.

17 Н ека плачат свещениците, Служителите Господни, Между предхрамието и олтара, И нека рекат; Пощади, Господи, людете си, И не предавай наследството си на позор, Та да ги владеят народите. Защо да рекат между племената - Де е техният Бог?

Пусть священники, служащие перед Господом плачут между притвором храма и жертвенником. Пусть взывают: «Господи, пощади Свой народ! Не дай насмехаться над Своим наследием, не дай чужим народам править нами. Зачем им говорить: “Где их Бог?”» Ответ Господа

18 Т огава Господ поревнува за земята си, И се смили за людете си.

И тогда Господь возревнует о Своей земле и сжалится над Своим народом.

19 И Господ рече в отговор на людете си: Ето, аз ще ви пратя житото, Виното, и маслото, та ще с наситите от тях, И няма вече да ви направя за позор между народите;

Отвечая Своему народу, Господь скажет: – Я посылаю вам хлеб, молодое вино и масло для того, чтобы вы насытились, и больше Я не позволю другим народам насмехаться над вами.

20 Н о ще отдалеча от вас северната язва, и ще я оттласна в безвода и пуста земя, С предната й страна към източното море, А западната й страна към западното море; И воня ще възлезе от нея, И смрад ще се издигне от нея, Защото е извършила надути работи.

Я удалю от вас северное войско и изгоню это войско в землю бесплодную и иссушенную зноем. Его передние ряды Я сброшу в восточное море, а задние – в западное море. И пойдет от них зловоние, и поднимется от них смрад, потому что они сделали много зла.

21 Н е бой се, земльо; радвай се и весели се; Защото Господ извърши велики дела.

Не бойся, земля, радуйся и веселись, потому что Господь совершил великие дела!

22 Н е се плашете, полски животни; Защото пасбищата на целината поникват, Защото дървото ражда плода си, Смоковницата и лозата дават силата си.

Не бойтесь, дикие животные, потому что зеленеют степные пастбища, деревья приносят свои плоды, инжир и виноградная лоза одаривают обильными плодами.

23 Р адвайте се, прочее, и вие, Сионови чада, И веселете се в Господа вашия Бог; Защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка, И ви наваля дъжд - есенен и пролетен - В първия месец.

Радуйся, народ Сиона, веселись о Господе, твоем Боге! Он даст тебе осенний дождь в праведности. Он пошлет тебе обильные дожди, осенние и весенние, как бывало прежде.

24 Г умната ще се напълнят с жито, И линовете ще се преливат с вино и масло.

И наполнятся гумна зерном, и переполнятся давильни молодым вином и маслом.

25 И ще ви възвърна годините, които изпояде скакалецът, Изедникът, пръгът, и лапачът, Моята голяма войска, която пратих между вас.

– Я воздам вам за те годы, – отвечает Господь, – в которые пожирала урожай подбирающая саранча, грызущая, поедающая и пожирающая саранча. Это было Мое великое воинство, которое Я послал на вас.

26 И ще ядете изобилно и ще се наситите, И ще хвалите името на Господа вашия Бог, който е постъпвал чудесно с вас; И людете ми няма никога да се посрамят.

Досыта будете есть и насыщаться, и славить Имя Господа, вашего Бога, Который совершил чудеса для вас. И Мой народ больше не испытает позора.

27 И ще познаете, че аз съм всред Израиля, И че съм Господ вашият Бог, и че няма друг; И людете ми няма никога да се посрамят.

Тогда вы узнаете, что Я среди Моего народа Израиля, и что Я – Господь, ваш Бог, и нет другого. И Мой народ больше не испытает позора! Излияние Духа в день Господа

28 И след това Ще излея Духа си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Старците ви ще виждат сънища, Юношите ви ще виждат видения;

– И после этого Я изолью Духа Моего на всех людей. Ваши сыновья и дочери будут пророчествовать, вашим старцам будут сниться сны и ваши юноши будут видеть видения.

29 О ще и на слугите и на слугините Ще изливам Духа си в ония дни.

На слуг и на служанок Моих Я изолью в те дни Моего Духа.

30 И ще покажа чудеса на небето и на земята, Кръв, огън, и стълпове от дим.

Я покажу чудеса на небесах и на земле: кровь, огонь и клубы дыма.

31 С лънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.

Солнце превратится во тьму, а луна – в кровь перед тем, как наступит великий и славный день Господа.

32 И всеки, който призове името Господне ще се избави; Защото в хълма Сион и в Ерусалим ще има избавени, Както рече Господ, И между оцелелите ония, които Господ ще повика.

И каждый, кто призовет Имя Господа, будет спасен. На горе Сионе и в Иерусалиме, будет спасение, как сказал Господь, – спасение для уцелевших, кого Господь призовет.