1 Т огава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

Тогда Моисей с израильтянами воспели Господу эту песню: «Господу буду петь. Он высоко вознесен. Коня и его всадника бросил Он в море.

2 Г оспод е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

Господь – моя сила и песнь; Он стал мне спасением. Он – мой Бог, я восславлю Его; Бог отца моего: я Его превознесу.

3 Г оспод е силен Воевател; Името Му е Иеова.

Господь– это воин; Господь – Имя Ему.

4 К олесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.

Колесницы и войско фараона бросил Он в море. Лучшие воины египтян утоплены в Красном море.

5 Д ълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.

Пучина сомкнулась над ними, и они канули в бездну, как камень.

6 Д есницата Ти, Господи, се прослави в сила Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

Правая рука Твоя, Господи, мощью прославилась. Правая рука Твоя, Господи, сокрушила врага.

7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

Величием славы Своей Ты поверг восставших против Тебя. Возгорелся Твой гнев – он их, как солому, пожрал.

8 О т духането на ноздрите Ти вадите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада, Бездните се сгъстиха всред морето.

Дохнул Ты на воды – вздыбились они, встали как стена; сгустилась пучина морская.

9 Н еприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

Хвастался враг: “Погонюсь, настигну их. Разделю добычу, натешусь ею. Вытащу меч – истребит их моя рука”.

10 П одухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.

Но дунул Ты вихрем Своим, и накрыло их море. Утонули они, как свинец, в могучих водах.

11 К ой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

Кто из богов подобен Тебе, Господи? Кто подобен Тебе, величественному в святости, устрашающему во славе, творящему чудеса?

12 П рострял си десницата Си, И земята ги погълна.

Простер Ты правую руку – и поглотила их земля.

13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.

Своей нетленной любовью поведешь Ты народ, который спас. Своей силой Ты его направишь к Своему святому жилищу.

14 П лемената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,

Народы услышат и затрепещут; ужас охватит филистимских жителей.

15 Т огава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.

Устрашатся вожди Эдома, трепет охватит правителей Моава, скроются жители Ханаана –

16 С трах и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

страх и ужас падут на них. Силой Твоей руки они станут как камень – пока не пройдет Твой народ, Господи, пока не пройдет народ, который Ты приобрел.

17 Щ е ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

Ты приведешь и поселишь их на горе, где надел Твой – на том месте, Господи, которое Ты сделал Себе жилищем, в том святилище, Владыка, которое руки Твои основали.

18 Г оспод ще царува до вечни векове.

Господь будет царствовать навеки».

19 З ащото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето.

Когда лошади, колесницы и всадники фараона вошли в море, Господь обрушил на них морские воды. А израильтяне прошли через море, как по суше.

20 Т огава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всички жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

Пророчица Мирьям, сестра Аарона, взяла бубен, и женщины с бубнами, танцуя, пошли за ней.

21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

Мирьям им пела: «Господу пойте – Он высоко вознесен. Коня и его всадника бросил Он в море». Воды Мары и Елима

22 Т огава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намериха вода.

Моисей повел израильтян от Красного моря, и они вошли в пустыню Сур. Три дня они шли по пустыне, не находя воды.

23 П осле дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера).

Придя в Мару, они не могли пить воду: она была горькой. (Вот почему это место называется Мара ).

24 Т огава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

Народ стал роптать на Моисея, говоря: – Что нам пить?

25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им положи повеление и наредба и там ги опита, като рече:

Моисей взмолился к Господу, и Господь показал ему кусок дерева. Моисей бросил его в воду – и вода стала пригодной для питья. Там Господь дал им закон и устав, чтобы испытать их.

26 А ко прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

Он сказал: – Если вы будете внимательно слушать голос Господа, вашего Бога, и делать угодное Ему, если будете послушны Его повелениям и сохраните Его уставы, Я не нашлю на вас ни одного из недугов, которые наслал на египтян. Ведь Я – Господь, Который исцеляет вас.

27 П осле дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

Они пришли в Елим, где было двенадцать источников воды и семьдесят пальм. Там они расположились лагерем у воды.