1 Т огава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

2 Г оспод е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша.

3 Г оспод е силен Воевател; Името Му е Иеова.

4 К олесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море.

5 Д ълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните.

6 Д есницата Ти, Господи, се прослави в сила Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

7 С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама.

8 О т духането на ноздрите Ти вадите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада, Бездните се сгъстиха всред морето.

9 Н еприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби.

10 П одухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води.

11 К ой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса?

12 П рострял си десницата Си, И земята ги погълна.

13 С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище.

14 П лемената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители,

15 Т огава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят.

16 С трах и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил.

17 Щ е ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха.

18 Г оспод ще царува до вечни векове.

19 З ащото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето.

20 Т огава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всички жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния,

21 а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето.

22 Т огава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намериха вода.

23 П осле дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера).

24 Т огава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием?

25 А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им положи повеление и наредба и там ги опита, като рече:

26 А ко прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.

27 П осле дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.