1 ( По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

2 З ащото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

3 Н яма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

5 С мърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

8 И знемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

9 Г осподи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

12 С ъщо и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

13 Н о аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

14 Д а! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

16 З ащото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

17 З ащото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

18 П онеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

20 С ъщо и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

21 Д а ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.