1 ( По слав. 37). Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.

لا تُؤَنِّبْنِي يا اللهُ بِغَضَبِكَ. وَلا تُؤَدِّبْنِي وَأنتَ مُهتاجٌ.

2 З ащото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.

بِسِهامِكَ اختَرَقْتَنِي، وَبِيَدِكَ ضَغَطْتَنِي.

3 Н яма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

فِي غَضَبِكَ انهَلْتَ عَلَيَّ ضَرباً وَرَضَضْتَنِي. لَيسَ فِيَّ مَوضِعٌ لَمْ يَتَجَرَّحْ. لَيسَتْ فِيَّ عَظْمَةٌ لَمْ تُكسَرْ.

4 З ащото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.

إثمِي كَحِملٍ ثَقِيلٍ عَلَى رَأْسِي، أثقَلُ مِنْ أنْ أحتَمِلَهُ.

5 С мърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.

قاحَتْ قُرُوحِي وَأنتَنَتْ بِسَبَبِ فِعلَتِي الحَمْقاءِ.

6 П ревит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.

أنا مَحنِيٌّ بِالألَمِ، وَمَطرُوحٌ، أمشِي نائِحاً كَشَخصٍ فِي حِدادٍ.

7 З ащото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.

جِسْمِي مَحمُومٌ، وَلَيسَ فِي جَسَدِي كُلِّهِ مَوْضِعٌ سَلِيمٌ.

8 И знемощях и пре много съм смазан, Охкам+ поради безпокойствието на сърцето си.

أتَألَّمُ حَتَّى الخَدَرِ. أصرُخُ مِنْ شِدَّةِ حُزْنِ قَلْبِي!

9 Г осподи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.

رَبِّي أنتَ تَعلَمُ مَطلَبِي. وَلا تَخفَى عَنْكَ أنّاتِي.

10 С ърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.

بِعُنفٍ يَدُقُّ قَلْبِي، وَقُوَّتِي تَرَكَتْنِي. حَتَّى نُورُ عَينَيَّ تَرَكَنِي!

11 П риятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.

أصحابِي وَأحِبّائِي يَنفُرُونَ مِنِّي لِمَرَضِي. وَحَتَّى أقرِبائِي يَتَجَنَّبُونَنِي.

12 С ъщо и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.

السّاعُونَ إلَى قَتلِي يَضَعُونَ لِي فِخاخاً. وَالطّالِبُونَ أذِيَّتِي يُهَدِّدُونَ بِتَدمِيرِي. طَوالَ اليَوْمِ يَتَآمَرُونَ عَلَيَّ.

13 Н о аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.

وَأنا كَرَجُلٍ أصَمَّ لا أسْمَعُ. وَكَرَجُلٍ أخرَسَ لا أتَكَلَّمُ.

14 Д а! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.

حَقّاً أنا مِثلُ رَجُلٍ أصَمَّ لا يَسْمَعُ، أبْكَمٍ لا يَتَكَلَّمُ.

15 П онеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;

لِأنِّي أنْتَظِرُكَ أنْتَ يا اللهُ. وَأنتَ سَتُجِيبُنِي يا إلَهِي!

16 З ащото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.

لا تَدَعْ أعدائِي يَشْمَتُوا بِي لِأجلِ سُقُوطِي! لا تَدَعْهُمْ يَتَفاخَرُوا عَلَيَّ!

17 З ащото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;

أنا عَلَى حافَّةِ السُّقُوطِ! وَألَمِي حاضِرٌ عَلَى الدَّوامِ.

18 П онеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.

بِخَطايايَ أعتَرِفُ، وَعَلَيها أحزَنُ كَثِيراً.

19 Н о моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

أمّا أعدائِي فَأقوِياءُ وَأصِحّاءُ، وَما زالُوا يَنشُرُونَ أكاذِيبَهُمْ!

20 С ъщо и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.

الَّذِينَ يُجازُونَنِي عَنِ الخَيرِ بِشَرٍّ، مُستَمِرُّونَ فِي مُقاوَمَتِي وَأنا أسعَى إلَى الخَيرِ!

21 Д а ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.

لا تَتَخَلَّ عَنِّي يا اللهُ! إلَهِي لا تَبْقَ هَكَذا بَعِيداً عَنِّي!

22 Б ързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

أسرِعْ إلَى عَوْنِي! يا رَبِّي، خَلِّصْنِي!