1 Ч уйте това, доме Яковов, Които сте се нарекли с Израилевото име, Които излязохте из Юдовия източник. Които се кълнете в името Господно И си спомняте за Бога Израилев, Но не с истина, нито с правда;

«اسْمَعُوا هَذا يا بَيتَ يَعقُوبَ، المَدعُوِّينَ بِاسْمِ إسْرائِيلَ، المُنحَدِرِينَ مِنْ نَسلِ يَهُوذا، الحالِفِينَ بِاسْمِ يهوه ، السَّاعِينَ إلَى إلَهَ إسْرائِيلَ، وَلَكِنْ لَيسَ بِصِدقٍ أوْ إخلاصٍ.

2 ( Защото наименуват се от светия град, И се облягат на Израилевия Бог, Чието име е Иеова на Силите):

«لأنَّكُمْ تَدعُونَ أنفُسَكُمْ: ‹أبناءَ المَدِينَةِ المُقَدِّسَةِ،› وَتَتَّكِلُونَ عَلَى إلَهِ إسْرائِيلَ الَّذِي اسْمُهُ ‹يهوه القَدِيرُ.›

3 О т древността обявих предишните дела; Да! излязоха из устата Ми, и Аз ги прогласих; Внезапно ги извърших, и те се сбъднаха.

«قَدْ أعلَنْتُ ما سَيَحدُثُ قَبلَ حُدُوثِهِ، قُلْتُ هَذِهِ الأُمُورَ وَجَعَلْتُها مَعرُوفَةً. وَفَجأةً صَنَعْتُها فَحَدَثَتْ.

4 П онеже познавах, че си упорит, Че вратът ти е желязна жила, и челото ти медно,

لأنِّي عَرَفتُ أنَّكَ عَنِيدٌ، وَأنَّ عَضَلاتِ رَقَبَتِكَ كَالحَدِيدِ، وَجَبهَتَكَ كَالبُرونْزِ.

5 З атова от древността ти обявих тия неща, Преди да станат прогласих ти ги, Да не би да речеш: Идолът ми ги извърши, да! изваяното ми, И излеяното ми ги заповяда.

أعلَنتُ لَكَ هَذِهِ الأُمُورَ مُنذُ فَترَةٍ طَوِيلَةٍ، وَقَبلَ حُدُوثِها أخبَرتُكَ بِها، حَتَّى لا تَقُولَ: ‹صَنَمِي عَمِلَها، وَثَنِي وَتِمثالِيَ المَعدَنِيُّ أمَرَ بِها.› عِقابُ اللهِ لإسْرائِيل

6 Т ова ти си чул; виж всичко това; И вие, не ще ли го вие прогласите? От сега ти изявявам нови неща, Дори скрити, които ти не си знаел.

«سَمِعْتَ بِهَذِهِ الأُمُورِ، فَانظُرْ إلَيها كُلَّها. أفَلَنْ تُخبِرُوا بِهَذِهِ الأُمُورِ؟ مِنَ الآنَ فَصاعِداً، سَاُخبِرُكُمْ بِأُمُورٍ جَدِيدَةٍ، أُمُورٍ لا تَعرِفُونَها.

7 Т е сега станаха, а не отдавна, И преди този ден нито си слушал за тях, Да не би да речеш: Ето, аз знаех това.

خُلِقَتْ هَذِهِ الأُمُورُ الآنَ، وَلَيسَ قَبلَ فَترَةٍ، وَقَبلَ اليَومِ لَمْ تَسمَعْ بِها، وَلِذَلِكَ لا تَستَطِيعَ أنْ تَقُولَ: «كُنتُ أعرِفُها.»

8 Н ито даже си слушал, нито даже си знаел, Нито даже са били отворени от древността ушите ти; Защото знаех, че ти постъпваше много коварно, И още от утробата си бил наречен престъпник.

فَأنتَ لَمْ تَسمَعْ وَلَمْ تعرِفْ، وَأُذُنُكَ مُغلَقَةٌ. لأنِّي عَرَفتُ أنَّكَ غادِرٌ، وَقَدْ دُعِيتَ عاصِياً مُنذُ وِلادَتِكَ.

9 З аради Своето име ще отложа изливането на гнева Си, И заради славата Си ще се въздържа от тебе, да те не изтребя.

«سَأكُونُ صَبُوراً مَعكَ لأجلِ نَفسِي، وَلأجلِ تَسبِيحِي سَأَتَأَنَّى حَتَّى لا أقضِيَ عَلَيكَ.

10 Е то, очистих те, но не като сребро; Изпитах те в пещта на скръбта.

«نَقَّيتُكَ وَلَكِنْ لَيسَ بِالنّارِ كَتَنقِيَةِ الفِضَّةِ، امتَحَنتُكَ فِي فُرنِ المُعاناةِ.

11 З аради Себе Си ще сторя това; Защото как да се оскверни името Ми ? Да! не ще да дам славата Си на друг.

لأجلِ نَفسِي، لأجلِ نَفسِي أعمَلُ هَذا، حَتَّى لا يَتَنَجَّسُ اسْمِي، وَمَجدِي لَنْ أُعطِيَهُ لآخَرَ.

12 Ч уй Ме, Якове, и Израилю, когото Аз призовах: Аз съм същият, Аз първият и Аз последният.

«اسْتَمِعُوا إلَيَّ يا بَيتَ يَعقُوبَ، وَيا بَني إسْرائِيلَ الَّذِينَ أدعُوهُمْ. أنا هُوَ، أنا الأوَّلُ، وَأنا الآخِرُ.

13 Д а! Моята ръка основа земята, И десницата Ми разпростря небето; Когато ги извикам, те всички се представят.

يَدِي وَضَعَتْ أساسَ الأرْضِ، وَيُمنايَ نَشَرَتِ السَّماواتِ. أدعُوها، فَتأتِيَ أمامِي مَعاً.

14 С ъберете се, всички вие, и чуйте: Кой от тях е възвестил това? Оня, когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон, И мишцата му ще бъде над халдеите.

«اجتَمِعُوا مَعاً كُلُّكُمْ وَاستَمَعُوا. مَنْ مِنكُمْ أخبَرَ بِهَذِهِ الأُمُورِ؟ اللهُ أحَبَّ كُورَشَ، وَسَيَعمَلُ ما يُرِيدُهُ إلَهُهُ بِبابِلَ وَبِالكِلدانِيِّينَ.

15 А з, Аз говорих, да! призовах го; Доведох го; и пътят му ще благоуспее.

«أنا نَفسِي تَكَلَّمْتُ وَدَعَوتُهُ. أنا أتَيتُ بِهِ، وَخُطَّتُهُ سَتَنجَحُ.

16 П риближете се при Мене, чуйте това: От начало не съм говорил скришно; Откак стана това, Аз бях там; И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му.

اقتَرِبُوا إلَيَّ وَاستَمِعُوا إلَى هَذا. مِنَ البِدايَةِ لَمْ أكُنْ أتَكَلَّمُ بِالسِّرِّ، وَمِنْ وَقتِ بِناءِ بابِلَ كُنتُ هُناكَ.» وَالآنَ الرَّبُّ الإلَهُ أرسَلَنِي مَعَ رُوحِهِ.

17 Т ака казва Господ Изкупителят ти, Светият Израилев: Аз съм Господ твоят Бог, Който те учи за ползата ти, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.

فَهَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، فادِيكَ وَقُدُّوسُ إسْرائِيلَ: «أنا إلَهُكَ ، الَّذِي يُعَلِّمُكَ لأجلِ مَنفَعَتِكَ، الَّذِي يَقُودُكَ فِي الطَّرِيقِ الَّذِي عَلَيكَ السَّيرُ فِيهِ.

18 Д ано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река, И правдата ти като морските вълни;

لَوْ أنَّكَ انتَبَهْتَ لِوَصايايَ، لَكانَ سَلامُكَ كَالنَّهرِ، وَخَيرُكَ كَأمواجِ البَحرِ،

19 П отомството ти щеше да бъде като пясъка, И рожбите на чреслата ти като зърната му; Името му не би се отсякло Нито би се изтребило отпред Мене.

لَكانَ نَسلُكَ كَالتُّرابِ، وَأولادُكِ كَحَبَّاتِ الرَّملِ. فَلا يَزُولُ اسْمُهُمْ، وَلا يَتَلاشَوْنَ مِنْ أمامِي.»

20 И злезте от Вавилон, бягайте от халдеите; С възклицателен глас прогласете, проповядвайте това, Разгласете го до земния край, Речете: Господ изкупи слугата Си Якова.

اخرُجُوا مِنْ بابِلَ، وَاهرُبُوا مِنْ بَينِ الكِلدانِيِّينَ. أعلِنُوا هَذا بِهُتافِ الفَرَحِ. أخبِرُوا بِهِ. أرسِلُوا بِهِ إلَى أقاصِي الأرْضِ. قُولُوا: «فَدَى اللهُ خادِمَهُ يَعقُوبَ.»

21 И те не жадуваха, когато ги водеше през пустините; Той направи да изтекат за тях води из канарата, Още разцепи канарата, и потекоха водите.

لَمْ يَعطَشُوا عِندَما قادَهُمْ فِي البَرارِي. جَعَلَ الماءَ يَتَدَفَّقُ مِنَ الصَّخرَةِ لأجلِهِمْ. شَقَّ الصَّخرَةَ فَفاضَ الماءُ.

22 М ир няма за нечестивите, казва Господ.

وَلَكِنَّ اللهَ يَقُولُ: «لا يُوجَدُ سَلامُ لِلأشرارِ.»