1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

أيَبدُو هَذا مُباهاةً مِنّا بِأنفُسِنا؟ أمْ لَعَلَّنا نَحتاجُ إلَى رَسائِلِ تَوصِيَةٍ إلَيكُمْ أوْ مِنكُمْ، كَما يَحتاجُ بَعضُهُمْ؟

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърдцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

إنَّما أنتُمْ رِسالَةُ تَوصِيَتِنا، مَكتُوبَةٌ فِي قُلُوبِنا، مَعرُوفَةٌ وَمَقرُوءَةٌ مِنْ جَمِيعِ النّاسِ.

3 и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът

وَأنتُمْ تُظهِرُونَ أنَّكُمْ رِسالَةٌ كَتَبَها المَسِيحُ كَثَمَرٍ لِخِدمَتِنا. أنتُمْ رِسالَةٌ مَكتُوبَةٌ لا بِحِبرٍ، بَلْ بِرُوحِ اللهِ الحَيِّ. أنتُمْ رِسالَةٌ مَكتُوبَةٌ لا عَلَى ألواحٍ حَجَرِيَّةٍ، بَلْ عَلَى ألواحٍ مِنْ قُلُوبٍ بَشَرِيَّةٍ.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

وَلَنا ثِقَةٌ بِأنْ نَقُولَ هَذا أمامَ اللهِ لأنَّنا فِي المَسِيحِ.

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

وَلا يَعنِي هَذا أنَّنا نَدَّعِي أنَّنا قادِرُونَ بِأنفُسِنا عَلَى عَمَلِ أيِّ شَيءٍ صالِحٍ، بَلْ إنَّ كَفاءَتُنا هِيَ مِنَ اللهِ.

6 К ойто ни направи способни като служители на един нов завет,

فَهُوَ الَّذِي أهَّلَنا أيضاً لِنَكونَ خُدّامَ هَذا العَهْدَ الجَديدَ، لا بِالحَرفِ بَلْ بِالرُّوحِ. فَالشَّرِيعَةُ المَكتُوبَةُ تَقتُلُ، أمّا الرُّوحُ فَيُعطِي حَياةً. المجد الأعظم

7 Н о, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

لَكِنْ حَتَّى الخِدمَةُ الَّتِي كانَتْ مَقرُونَةً بِالمَوْتِ، كانَ لَها بَهاءٌ. وَهِيَ خِدمَةُ الشَّرِيعَةِ المَنقُوشَةِ بِحُرُوفٍ عَلَى حِجارَةٍ. فَلَمْ يَستَطِعْ بَنُو إسرائِيلَ أنْ يَنظُرُوا فِي وَجهِ مُوسَى بِسَبَبِ ذَلِكَ البَهاءِ، مَعَ أنَّهُ كانَ بَهاءً زائِلاً.

8 к ак не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

أفَلا يَكُونُ لِلخِدمَةِ المَقرُونَةِ بِالرُّوحِ بَهاءٌ أعظَمُ؟

9 З ащото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.

وَإنْ كانَ لِلخِدمَةِ المَقرُونَةِ بِالدَّينُونَةِ بَهاؤُها، أفَلا يَكُونُ لِلخِدمَةِ المَقرُونَةِ بِالبِرِّ بَهاءٌ أعظَمُ؟

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

فَما بَدا فِي السّابِقِ ذا بَهاءٍ، فَقَدَ كُلَّ بَهاءٍ بِالمُقارَنَةِ مَعَ هَذا البَهاءِ الفائِقِ.

11 З ащото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

فَإنْ كانَتْ تِلكَ الخِدمَةُ المَحكُومَةُ بِالزَّوالِ مَصحُوبَةً بِالبَهاءِ، أفَلا يَكُونُ لِتِلكَ الخِدمَةِ الباقِيَةِ إلَى الأبَدِ بَهاءٌ أعظَمُ؟

12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

فَلِأنَّ لَنا هَذا الرَّجاءَ، نَتَكَلَّمُ بِجُرأةٍ أعظَمَ.

13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

وَنَحنُ لَسنا كَمُوسَى الَّذِي كانَ يُغَطِّي وَجهَهُ بِلِثامٍ لِئَلّا يَرَى بَنُو إسرائِيلَ زَوالَ البَهاءِ.

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.

لَكِنَّ أذهانَهُمْ عَمِيَتْ. إذْ ما يَزالُ اللِّثامُ نَفسُهُ مَوضُوعاً إلَى يَومِنا هَذا عِندَما يَقرَأُونَ ما كَتَبَهُ مُوسَى. لَمْ يُرفَعْ هَذا اللِّثامُ بَعدُ، لِأنَّهُ لا يُرفَعُ إلّا بِالمَسِيحِ.

15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърдцето им,

لَكِنْ ما يَزالُ هُناكَ لِثامٌ فَوقَ أذهانِهِمْ إلَى هَذا اليَومِ كُلَّما قُرِئَتْ شَرِيعَةُ مُوسَى.

16 н о когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

وَكُلَّما رَجِعَ أحَدُهُمْ إلَى الرَّبِّ، يُرفَعُ اللِّثامُ.

17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода.

وَالرَّبُّ هُوَ الرُّوحُ. وَحَيثُ رُوحُ الرَّبِّ، هُناكَ حُرِّيَّةٌ.

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

فَنَحنُ جَمِيعاً نَعكِسُ بَهاءَ الرَّبِّ بِوُجُوهٍ مَكشُوفَةٍ، فَنَتَغَيَّرَ باستِمرارٍ وَنُصبِحَ مِثلَهُ، آخِذِينَ بَهاءً مُتَزايِداً. وَهَذا التَغييرُ مِنَ الرَّبِّ، أيِ الرُّوحِ.