1 С лед това чух като-че-ли силен глас от голямо множество на небето, който казваше: Алилуя! Спасение, слава и сила принадлежат на нашия Бог;

بَعدَ هَذا سَمِعْتُ صَوتاً يُشبِهُ صَوتَ جُمهُورٍ عَظِيمٍ مِنَ النّاسِ فِي السَّماءِ وَهُمْ يُنشِدُونَ: «هَلِّلُويا! النَّصرٌ وَالمَجدُ وَالقُدرَةُ لإلَهِنا،

2 з ащото са истинни и праведни Неговите съдби; понеже Той осъди великата блудница, която е разтляла земята с блудството си, и даде върху нея възмездие за кръвта на Своите слуги.

لِأنَّ أحكامَهُ حَقٌّ وَبِرٌّ. لَقَدْ نَفَّذَ حُكمَهُ عَلَى الزّانِيَةِ العَظِيمَةِ الَّتِي أفسَدَتِ الأرْضَ بِزِناها، وَانتَقَمَ لِدَمِ عِبادِهِ الَّذِينَ قَتَلَتْهُمْ.»

3 И втори път рекоха: Алилуя! И димът й се издига до вечни векове.

ثُمَّ أنشَدُوا ثانِيَةً: «هَلِّلُويا! سَيَتَصاعَدُ دُخانُ احتِراقِها إلَى أبَدِ الآبِدِينَ.»

4 И двадесетте и четири старци и четирите живи същества паднаха, та се поклониха на Бога, Който седи на престола, и казаха: Амин! Алилуия!

ثُمَّ انحَنَى الأربَعَةُ وَالعِشرُونَ شَيخاً وَالكائِناتُ الحَيَّةُ الأربَعَةُ وَسَجَدُوا للهِ الجالِسِ عَلَى العَرشِ وَهُمْ يَقُولُونَ: «آمِين! هَلِّلُويا!»

5 И от престола излезе глас, който казваше: Хвалете нашия Бог, всички Негови слуги, вие, които Му се боите, малки и големи.

ثُمَّ جاءَ صَوتٌ مِنَ العَرشِ يَقُولُ: «سَبِّحُوا إلَهَنا يا جَمِيعَ عِبادِهِ الَّذِينَ تَهابُونَهُ صِغاراً وَكِباراً.»

6 И чух като глас от силни гърмежи, които казваха: Алилуия! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува.

ثُمَّ سَمِعْتُ صَوتاً يُشبِهُ صَوتَ جُمهُورٍ عَظِيمٍ مِنَ النّاسِ، كَصَوتِ هَدِيرِ شَلّالٍ عَظِيمٍ! كَصَوتِ رُعُودٍ قَوِيَّةٍ! وَكانُوا يُنشِدُونَ: «هَلِّلُويا! فَالرَّبُّ الإلَهُ يَسُودُ.

7 Н ека се радваме и се веселим и нека отдадем Нему слава: защото дойде сватбата на Агнето, и Неговата жена се е приготвила.

لِنَفرَحْ وَنَتَهَلَّلْ وَنُسَبِّحِ اللهَ لِأنَّ الوَقتَ قَدْ حانَ لِعُرسِ الحَمَلِ، وَالعَرُوسُ قَدْ أعَدَّتْ نَفسَها.

8 И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът; е праведните дела на светиите.

لَقَدْ أُعطِيَتْ أنْ تَلبَسَ كِتّاناً بَهِيّاً.» وَالكِتّانُ البَهِيُّ يُمَثِّلُ الأعمالَ البارَّةَ لِشَعبِ اللهِ المُقَدَّسِ.

9 И каза ви: Напиши: Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето. И казва ми: Тия думи са истинни божи думи.

ثُمَّ قالَ لِي: «اكتُبْ: ‹هَنِيئاً لِلمَدعُوِّينَ إلَى عَشاءِ عُرسِ الحَمَلِ.›» ثُمَّ قالَ لِي: «تِلكَ هِيَ كَلِماتُ اللهِ الحَقَّةُ.»

10 Т огава аз паднах пред нозете му да му се поклоня; но той ми рече: Недей; аз съм съслужител на тебе и на братята ти, които държат свидетелството за Исуса; поклони се Богу; защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исуса.

فانحَنَيتُ أمامَهُ لِأسجُدَ لَهُ، وَلَكِنَّهُ قالَ لِي: «احذَرْ أنْ تَفعَلَ هَذا، فَأنا عَبدٌ مِثلُكَ أنتَ وَإخوَتُكَ الَّذِينَ يَشهَدُونَ عَنْ يَسُوعَ. اسجُدْ للهِ! وَالشَّهادَةُ عَنْ يَسُوعَ هِيَ رُوحُ النُّبُوَّةِ.» فارِسُ الجَوادِ الأبيَض

11 С лед това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

ثُمَّ رَأيتُ السَّماءَ مَفتُوحَةً، فَإذا أمامِي جَوادٌ أبيَضُ، وَالجالِسُ عَلَيهِ يُدعَى أمِيناً وَصادِقاً، لِأنَّهُ بِالعَدلِ يَحكُمُ وَيُحارِبُ.

12 О чите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;

عَيناهُ كَنارٍ مُلتَهِبَةٍ، وَعَلَى رَأسِهِ عِدَّةُ تِيجانٍ. لَهُ اسْمٌ مَكتُوبٌ عَلَيهِ لا يَعرِفُهُ سِواهُ.

13 и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.

يَلبِسُ ثَوباً مَغمُوساً بِالدَّمِ، وَاسْمُهُ «كَلِمَةُ اللهِ.»

14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.

وَتَتبَعُهُ جُيُوشُ السَّماءِ عَلَى خُيُولٍ بَيضاءَ، يَلبِسُونَ كِتّاناً أبيَضَ نَقِيّاً.

15 И з устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.

وَخَرَجَ مِنْ فَمِهِ سَيفٌ حادٌّ لِكَي يَضرِبَ بِهِ الأُمَمَ الوَثَنِيِّينَ. سَيَحكُمُهُمْ بِعَصاً مِنْ حَدِيدٍ، وَسَيَعصُرُهُمْ كَالعِنَبِ فِي مِعصَرَةِ سَخَطِ الإلَهِ القَدِيرِ.

16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.

وَعَلَى ثَوبِهِ وَعَلَى فَخذِهِ اسْمٌ مَكتُوبٌ: «مَلِكُ المُلُوكِ وَرَبُّ الأربابِ.»

17 П осле видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всички птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте за великата Божия вечеря,

ثُمَّ رَأيتُ مَلاكاً يَقِفُ عَلَى الشَّمسِ. فَنادَى بِصَوتٍ عَظِيمٍ جَمِيعَ الطُّيُورِ الَّتِي تُحَلِّقُ عالِياً فِي السَّماءِ وَقالَ: «تَعالَيْ أيَّتُها الطُّيُورُ وَاجتَمِعِي مِنْ أجلِ وَلِيمَةِ اللهِ العَظِيمَةِ.

18 з а да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни роби, малки и големи.

تَعالَيْ لِكَي تَأكُلِي لُحُومَ المُلُوكِ وَقادَةَ الجُيُوشِ وَجَمِيعَ الأقوِياءِ، وَلُحُومَ الخُيُولِ وَالرّاكِبِينَ عَلَيها، وَلُحُومَ جَمِيعِ النّاسِ أحراراً وَعَبِيداً، صِغاراً وَكِباراً.»

19 И видях звяра и земните царе и войските им събрани да воюват против яздещия на коня и против Неговото воинство.

ثُمَّ رَأيتُ الوَحشَ وَمُلُوكَ الأرْضِ وَمَعَهُمْ جُيُوشُهُمُ الَّتِي تَجَمَّعَتْ لِتُحارِبَ راكِبَ الجَوادِ وَجَيشَهُ.

20 И звярът биде уловен, и с него лъжепророка, който бе извършил пред него знаменията, с които измами ония, които бяха приели белега на звяра, и които се покланяха на неговия образ; та двамата бидоха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел.

فَأُسِرَ الوَحشُ وَمَعَهُ النَّبِيُّ الكَذّابُ الَّذِي صَنَعَ العَجائِبَ أمامَهُ، وَالَّتِي بِها أضَلَّ مَنْ يَحمِلُونَ عَلامَةَ الوَحشِ وَيَعبُدُونَ تِمثالَهُ. فَأُلقِيَ بِهِما أحياءً إلَى البُحَيرَةِ المُتَّقِدَةِ بِالكِبرِيتِ.

21 А останалите бидоха набити с меча на яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всичките птици се наситиха от месата им.

أمّا جُيُوشُهُمْ، فَقُتِلُوا بِالسَّيفِ الخارِجِ مِنْ فَمِ الرّاكِبِ عَلَى الجَوادِ الأبيَضِ. وَشَبِعَتْ جَمِيعُ الطُّيُورِ مِنْ لُحُومِهِمْ.