1 И звикай силно, не се щади; Издигни гласа си като тръба Та изяви на людете Ми беззаконието им, И на Якововия дом греховете им.

نادِ بِصَوتٍ عالٍ، لا تَتَوَقَّفْ. ارفَعْ صَوتَكَ كَالبُوقِ، وَأخبِرْ شَعبِي بِمَعاصِيهِمْ، وَبَيتَ يَعقُوبَ بِخَطِيَّتِهِمْ.

2 П ри все това те Ме търсят всеки ден И желаят да учат пътищата Ми; Като народ, който е извършил правда; И не е оставил постановлението на своя Бог, Те искат от Мене праведни постановления, И желаят да се приближат при Бога.

يَأتُونَ يَوماً بَعدَ يَومٍ لِيَعبُدُونِي، وَكَأنَّهُمْ يُسَرُّونَ بِمَعرِفَةِ طُرُقِي. كَشَعبٍ يَعمَلُ الحَقَّ وَلا يَترُكُ حُكمَ إلَهِهِ. يَسألُونَنِي عَنْ أحكامِ العَدلِ وَيُظهِرُونَ تَوقاً إلَى الاقتِرابِ مِنَ اللهِ.

3 З ащо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия, И изисквате да ви се вършат всичките ви работи.

يَقُولُونَ: «لِماذا صُمنا، فَلَمْ تَلتَفِتْ إلَى صَومَنا؟ لِماذا ذَلَّلْنا أنفُسَنا، فَلَمْ تَنتَبِهْ؟» فَقالَ اللهُ: «إنَّكُمْ تَعمَلُونَ فِي يَومِ صَومِكُمْ ما يَحلُو لَكُمْ، وَتَقسُونَ عَلَى العامِلِينَ لَدَيكُمْ.

4 Е то, вие постите за да се препирате и карате, И за да биете нечестиво с песници; Днес не постите така Щото да се чуе горе гласът ви.

تَصُومُونَ فَتَتَشاجَرُونَ، وَيَضرِبُ أحَدُكُمُ الآخَرَ بِحِقدٍ! صَومٌ كَهَذا الَّذِي تَصُومونَهُ اليَومَ، لَنْ يَصِلَ بِصَوتِكُمْ إلَى السَّماءِ.

5 Т акъв ли е постът, който Аз съм избрал, - Ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа?

هَلْ هَذِا هُوَ الصَّومُ الَّذِي أُرِيدُهُ: أنْ يُذَلِّلَ إنسانٌ نَفسَهُ بِضعَ ساعاتٍ؟ أنْ يَحنِي رَأسَهُ كَالعُشبِ، وَيَلبَسَ الخَيشَ وَيَفتَرِشَ الرَّمادَ؟ أتَدعُو هَذا صًوماً، أوْ يَوماً مَقبُولاً عِندَ اللهِ ؟

6 Н е това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот?

«بَلْ هَذا هُوَ الصَّومُ الَّذِي أُريدُهُ: «أنْ تَفُكَّ قُيُودَ الظُّلمِ، وَتَحُلَّ حِبالَ الضِّيقِ عَنِ النّاسِ. أنْ تُحَرِّرَ المَظلُومَ، وَتَكسِرَ قُيودَ الاستِعْبادِ.

7 Н е е ли да разделяш хляба си с гладния, И да въведеш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?

أنْ تُعطِيَ مِنْ خُبزِكَ لِلجائِعِ، وَتَأوِي المَساكِينَ المُشَرَّدِينَ فِي بَيتِكَ. تَرَى عُرياناً فتَستُرَهُ، وَلا تُهمِلُ حَاجَةَ صاحِبِكَ؟

8 Т огава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.

حِينَئِذٍ، يُشرِقُ نُورُكَ كَالفَجرِ، وَتُشفَى جُرُوحُكَ سَريعاً. يَظْهَرُ بِرُّكَ أمامَكَ، وَمَجدُ اللهِ يَحْمِي ظَهرَكَ.

9 Т огава ще зовеш, и Господ ще отговаря! Ще извикаш, и Той ще рече Ето Ме! Ако махнеш насред себе си хомота. Соченето с пръст и нечестивите думи,

حِينَئِذٍ، سَتَدعُو، فَيَستَجِيبُ لَكَ اللهُ. تَصرُخُ، فَيَقُولُ هأنَذا! «إنْ رَفَعَتَ الأثقالَ عَنْ شَعبِكَ، وَالإشارَةَ بإصْبِعِ الاتِّهامِ، وَالحَدِيثَ المَلِيءَ بِالشَّرِّ،

10 А ко даруваш на гладния желаното от душата ти, И насищаш наскърбената душа, Тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, И мракът ти ще бъде като пладне;

إنْ أعطَيتَ مِنْ طَعامِكَ لِلجائِعِ، وَأشبَعتَ نَفسَ المِسكِينِ، حِينَئِذٍ، سَيُشِعُّ نُورُكَ كَالفَجرِ، وَظُلمَتُكَ تَكُونُ كَالظَّهِيرَةِ.

11 Г оспод ще те води всякога, Ще насища душата ти в бездъждие, И ще дава сила на костите ти; И ти ще бъдеш като напоявана градина, И като воден извор, чиито води не пресъхват.

سَيَقُودُكَ اللهُ دائِماً، وَسَيَسُدُّ كُلَّ حاجاتِكَ فِي الأراضِي الجَدباءِ. سَيُشَدِّدُ عِظامَكَ. وَسَتَكُونُ كَحَدِيقَةٍ مَروِيَّةٍ، وَكَنَبعٍ لا تَجِفُّ مِياهُهُ.

12 И родените от тебе ще съградят отдавна запустелите места: Ще възстановиш основите на на много поколения; И ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.

أنتَ سَتَبنِي الخِرَبَ القَدِيمَةَ. سَتَبنِي مُدُناً عَلَى الأساساتِ القَدِيمَةِ. لِذا سَتُدعَى مُرَمِّمَ الثَّغَراتِ، مُصلِحَ الدُّرُوبِ وَالمَساكِنِ.

13 А ко отдръпнеш ногата си в събота, За да не вършиш своята воля в светия Ми ден, И наречеш събота наслада, света на Господа, почитаема, И Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища, И не търсиш своето си удоволствие, и не говориш своите си думи,

«إنْ كُنتَ لا تُسافِرُ فِي السَّبتِ، وَلا تَجرِي وَراءَ مَشاغِلِكَ فِي يَومِيَ المُقَدَّسِ. إنِ اعتَبَرْتَ السَّبتَ يَومَ فَرَحٍ، وَكَرَّمْتَ يَومَ اللهِ المُقَدَّسِ. إنِ احتَرَمْتَ السَّبتَ فَلَمْ تَذهَبْ إلَى هُنا وَهُناكَ، لِتَعمَلَ ما يَسُرُّكَ، وَتَتَكَلَّمَ بِغَيرِ حِسابٍ.

14 Т огава ще се наслаждаваш в Господа: И Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, И ще те храня в наследството на баща ти Якова; Защото устата Господни изговориха това.

حِينَئِذٍ، تَتَمَتَّعُ باللهِ. سَأرفَعُ شأنَكَ فَوقَ الأرْضِ، وَسَأُطعِمُكَ مِيراثَ يَعقُوبَ أبِيكَ. لأنَّ فَمَ اللهِ قالَ هَذا.»