1 Т огава нааматецът Софар, в отговор рече: -

فَأجابَ صُوفَرُ النَّعْماتِيُّ:

2 Н е трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

«هَلْ سَيَمُرُّ هَذا الكَلامُ كُلُّهُ دُونَ جَوابٍ؟ وَهَلْ تَظهَرُ بَراءَةُ الإنسانِ بِكَثرَةِ ثَرْثَرَتِهِ؟

3 Т воите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

هَلْ يُسْكِتُ كَلامُكَ الفارِغُ السّامِعِينَ؟ وَعِندَما تَسْخَرُ، أفَلَيسَ مَنْ يُخْجِلَكَ؟

4 З ащото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

تَقُولُ حُجَجِي صَحِيحَةٌ، وَأنا طاهِرٌ فِي عَينَيكَ يا اللهُ.

5 Н о дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе.

لَكِنْ لَيْتَ اللهَ يَتَكَلَّمُ، وَيَتَحَدَّثُ إلَيكَ،

6 И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността си, Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

وَيُعلِنُ أسرارَ الحِكْمَةِ لَكَ، لأنَّ لِكُلِّ حُجَّةٍ جانِبَينِ. وَاعلَمْ بِأنَّ اللهَ يُعاقِبُكَ بِأقَلِّ مِمّا تَستَحِقُّ!

7 М ожеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

«أتَظُنُ أنَّكَ تَفهَمُ أعْماقَ اللهِ، أوْ تَصِلُ إلَى المَعرِفَةِ الكامِلَةِ لِلقَدِيرِ؟

8 Т ия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

هِيَ أعلَى مِنَ السَّماواتِ، فَماذا عَساكَ تَفعَلُ؟ وَأعمَقُ مِنَ الهاوِيَةِ، فَماذا تَدرِي عَنها؟

9 М ярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

هِيَ أطوَلُ مِنَ الأرْضِ، وَأعرَضُ مِنَ البَحرِ.

10 А ко мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

«إنْ مَرَّ وَأمسَكَ بِإنسانٍ وَقادَهُ إلَى المَحكَمَةِ، فَمَنْ يَستَطِيعُ أنْ يُقاوِمَهُ؟

11 З ащото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.

لأنَّ اللهَ يَعرِفُ أولَئِكَ الباطِلِينَ. حِينَ يَرَى الشَّرَّ، أفَلا يَنتَبِهُ؟

12 Н о суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

سَيَكتَسِبُ فارِغُ العَقلِ فَهْماً، حِينَ يَلدُ الحِمارُ البَرِّيُّ إنساناً!

13 А ко управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

«فَإنْ وَجَّهْتَ قَلبَكَ إلَى اللهِ، وَمَدَدْتَ يَدَكَ نَحوَهُ،

14 А ко има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

إذا نَفَضتَ الشَّرَّ مِنْ يَدِكَ، وَلَمْ تَسمَحْ لِلإثمِ بِأنْ يَسكُنَ بَيتَكَ،

15 Т огава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

فَسَتَرفَعُ وَجهَكَ دُونَ خَجَلٍ مِنْ عَيبٍ، وَسَتَقِفُ آمِناً بِلا خَوفٍ.

16 З ащото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

لأنَّكَ سَتَنسَى ضِيقَكَ، وَلَنْ تَذكُرَهُ إذْ سَيَكُونُ كَميَاهٍ جَارِيَةٍ تَعْبُرُ.

17 Т воето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.

سَتَسْطِعُ الحَياةُ أكثَرَ مِنْ شَمْسِ الظَّهِيرَةِ، وَتَكُونُ ظُلمَتُها كَنُورِ الصَّباحِ.

18 Щ е бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! Ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

وَتَطمَئِنُّ لأنَّ لَكَ رَجاءً، تَنظُرُ حَولَكَ وَتَنامُ دُونَ هَمٍّ.

19 Щ е легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

وَعِندَما تَضطَجِعُ، لَنْ يُرْهِبَكَ أحَدٌ. سَيطلُبُ عَونَكَ كَثِيرُونَ.

20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

أمّا عُيُونُ الأشرارِ فَتَبلَى. لَنْ يَجِدُوا مَهْرَباً، وَرَجاؤُهُم الأخِيرُ يَمضِي كَالرِّيحِ.»