1 С ловото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

هَذِهِ هِيَ الرِّسالَةُ الَّتِي أعطاها اللهُ لإرْمِيا:

2 С лушайте думите на тоя завет, и говорете на Юдовите мъже и ерусалимските жители; и ти да им речеш:

«اسْمَعْ كَلِماتِ هَذا العَهدِ. وَتَكَلَّمْ إلَى رِجالِ يَهُوذا وَسُكّانِ القُدْسِ.

3 Т ака казва Господ Израилевият Бог, - Проклет оня човек, който не слуша думите на тоя завет,

قُلْ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ إلَهُ إسْرائِيلَ: مَلعُونٌ الرَّجُلُ الَّذِي لا يَستَمِعُ إلَى كَلِماتِ هَذا العَهدِ،

4 к ойто заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох из Египетската земя, из железарската пещ, и рекох - Слушайте гласа ми, и изпълнявайте тия думи според всичко, що съм ви заповядал; и така вие ще бъдете Мои люде, и Аз ще бъда ваш Бог,

الَّتِي أمَرْتُ بِها آباءَكُمْ عِندَما أخرْجتُهُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ، مِنْ فُرْنِ صَهْرِ الحَدِيدِ.› قُلْتُ لَهُمْ: ‹أطِيعُونِي وَاعْمَلُوا هَذِهِ الأُمُورَ الَّتِي آمُرُكُمْ بِعَمَلِها. حِينَئِذٍ، تَكُونُونَ شَعبِيَ وَأنا أكُونُ إلَهَكُمْ.›

5 з а да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилва с мляко и мед, както я изпълнявам днес. Тогава отговорих, като рекох: Амин, Господи!

هَكَذا أُتَمِّمُ الوَعدَ الَّذِي أقسَمْتُ بِحِفظِهِ وَتَحقِيقِهِ لآبائِهِمْ، بِأنْ أعْطِيَهُمْ أرْضاً تَفيضُ لَبَناً وَعَسَلاً، كَما هُوَ اليَومُ.» فَقُلْتُ: «آمِينُ، يا اللهُ.»

6 И Господ ми рече: Възгласи всички тия думи в Юдовите градове и в ерусалимските улици, като кажеш - Слушайте думите на тоя завет и изпълнявайте ги.

ثُمَّ قالَ اللهُ لِي: «نادِ بِهَذِهِ الكَلِماتِ فِي مُدُنِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ القُدْسِ: ‹اسْمَعُوا كَلِماتِ هَذا العَهدِ وَاعْمَلُوا بِها.

7 З ащото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги възведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах, казвайки - Слушайте гласа Ми.

لأنَّنِي حَذَّرْتُ آباءَكُمْ يَومَ أخرَجْتُهُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ. حَذَّرْتُهُمْ مَرَّةً بَعدَ مّرَّةٍ إلَى هَذا اليَومِ، لِكَي يُطِيعُونِي،

8 Н о те не послушаха, нито приклониха ухото си, а ходиха всеки по упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха.

وَلَكِنَّهُمْ لَمْ يَستَمِعُوا وَلَمْ يَفتَحُوا آذانَهُمْ، بَلْ سارَ كُلُّ واحِدٍ مِنهُمْ فِي عِنادِ رَغَباتِهِ الشِّرِّيرَةِ. فَأتَيتُ بِكُلِّ الأُمُورِ المَذكُورَةِ فِي هَذا العَهدِ عَلَيهِمْ، الَّذِي أمَرْتُهُمْ بِحِفظِهِ، وَلَكِنَّهُمْ لَمْ يَحفَظُوهُ.›»

9 И Господ ми рече: Заговор се намери между Юдовите мъже и ерусалимските жители.

وَقالَ اللهُ لِي: «اكتُشِفَتْ مُؤامَرَةٌ بَينَ رِجالِ يَهُوذا وَسُكّانِ مَدينَةِ القُدْسِ.

10 Т е са се върнали в беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който направих с бащите им.

إنَّهُمْ يُكَرِّرُونَ الشُّرُورَ الَّتِي ارْتَكَبَها آباؤُكُمْ. رَفَضُوا الاسْتِماعَ إلَى كَلامِي. تَبِعُوا آلِهَةً أُخْرَى لِيَعبُدُوها. بَنو إسْرائِيلَ وَبَنُو يَهُوذا كَسَرُوا العَهدَ الَّذِي قَطَعْتُهُ مَعَ آبائِهِمْ.»

11 З атова, така казва Господ: - Ето ще докарам зло върху тях, От което не ще могат да избягнат; И ще извикат към мене, - Но няма да ги послушам.

لِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «سَآتِي بِعِقابٍ عَلَيهِمْ لَنْ يَستَطِيعُوا الهُرُوبَ مِنهُ. سَيَصرُخُونَ إلَيَّ، وَلَكِنِّي لَنْ أستَمِعَ لَهُمْ.

12 Т огава Юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат И ще извикат към боговете, на които кадят; Но те няма никак да ги спасят Във време на бедствието им.

حِينَئِذٍ، سَيَذهَبُ سُكّانُ مُدُنِ يَهُوذا وَالسّاكِنُونَ فِي مَدينَةِ القُدْسِ وَيَصرُخُونَ إلَى الآلِهَةِ الَّتِي كانُوا يُبَخِّرُونَ لَها، لَكِنَّها لَنْ تُنقِذَهُمْ فِي وَقتِ مُعاناتِهِمْ.

13 З ащото колкото е числото на градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо; И колкото е числото на ерусалимските улици, Толкова олтари издигнахте на онова срамотно нещо, - Олтари, за да кадите на Ваала.

«يا يَهُوذا، كُلُّ هَذا بِسَبَبِ وُجُودِ إلَهٍ لِكُلِّ مَدِينَةٍ، وَلأنَّ لَدَيكُمْ مَذبَحاً لِكُلِّ شارِعٍ فِي مَدينَةِ القُدْسِ تُستَخدَمُ لِلأصنامِ المُخزِيَةِ وَلإحراقِ بَخُورٍ لِلبَعلِ.

14 З атова ти недей се моли за тия люде, Нито възнасяй вик или молба за тях; Защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене, Поради своето бедствие.

«أمّا أنتَ يا إرْمِيا، فَلا تُصَلِّ لأجلِ هَذا الشَّعبِ، وَلا تَرفَعْ لأجلِهِمْ دُعاءً أوْ صَلاةً. وَلَنْ أسْمَعَ لَهُمْ عِندَما يَدْعُونَنَي وَقْتَ ضِيقِهِمْ.

15 К акво право има любезната Ми в Моя дом, Като е блудствувала с мнозина, И е престанало да се принася от тебе светото месо? Когато струваш зло, тогава се веселиш.

«أيُّ حَقٍّ لِمَحبُوبَتِي يَهُوذا فِي هَيكَلِي، بَينَما تَعْمَلُ أعمالَها الدَّنيئَةَ؟ هَلْ يُمكِنُ لِلعُجُولِ المُسَمَّنَةِ وَلَحْمِ الأضاحِي أنْ تُبعِدَ العِقابَ عَنكِ، لِكَي تَفرَحِي بِما أنتِ فِيهِ؟»

16 Г оспод те нарече Маслина вечнозелена, красива, доброплодна; Но с шум на силно вълнение запали огън върху нея, И клоните й се строшиха.

قَدْ دَعاكِ اللهُ يَوماً «شَجَرَةَ زَيتُونٍ مُورِقَةً، جَمِيلَةً، طَيِّبَةَ الثَّمَرِ.» لَكِنْ بِصَوتِ ضَجَّةِ عاصِفَةٍ عَظِيمَةٍ سَيُشعِلُ النّارَ فِيها. وَسَتَحتَرِقُ أغصانُها.

17 З ащото Господ на Силите, Който те е насадил, Изрече зло против тебе, Поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом Си избраха да извършат Като ме разгневиха с каденето си на Ваала.

اللهُ القَدِيرُ الَّذِي غَرَسَكِ، أعلَنَ مَجِيءَ المُعاناةِ عَلَيكِ، بِسَبَبِ الشَّرِّ الَّذِي عَمِلَهُ بَنو إسْرائِيلَ وَيَهُوذا حِينَ قالَ: «هُمْ مَنْ أتُوا بِهَذِهِ المُعاناةِ عَلَى أنفُسِهِمْ، إذْ أسخَطُونِي بِتَقدِماتِهِم لِلبَعلِ.» خِطَطٌ شِرِّيرَةٌ عَلَى إرْمِيا

18 Н о Господ ми откри това, та го познах; И тогава Ти ми показа делата им.

عَرَّفَنِي اللهُ فَعَرَفتُ، وَجَعَلَنِي أرَى أعمالَهُمْ.

19 Н о аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, казвайки: Нека свалим дървото с плода му, И нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му.

كُنتُ كَخَرُوفٍ داجِنٍ يُقادُ إلَى الذَّبحِ، وَلَمْ أكُنْ أعرِفُ أنَّهُمْ تَآمَرُوا ضِدِّي، قالُوا: «لِنُهلِكِ الشَّجَرَةَ مَعَ ثَمَرِها، وَلنَقطَعْ إرمِيا مِنْ أرْضِ الأحياءِ، حَتَّى لا يَعُودَ اسْمُهُ يُذكَرُ فِيما بَعْدُ.»

20 Н о, о, Господи на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си.

لَكِنْ أيُّها الإلَهُ القَدِيرُ القاضِي العادِلُ، كاشِفُ القُلُوبِ وَالأفكارِ. أرِنِي انتِقامَكَ مِنهُمْ. لأنِّي سَلَّمتُكَ قَضِيَّتِي.

21 З атова, така казва Господ за анатотските мъже, Които искат да отнемат живота ти, и казват: Да не пророкуваш в името Господно, Да не би да умреш от ръцете ни, -

لِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ فِي رِجالِ عَناثُوثَ: «إنَّهُمْ يُحاوِلُونَ قَتلَكَ وَيَقُولُونَ: ‹إنْ تَوَقَّفْتَ عَنِ التَّنَبُّؤِ بِاسْمِ اللهِ ، لَنْ نَقتُلَكَ.›

22 П рочее, така казва Господ на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; Юношите ще измрат чрез нож, Синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,

يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ: ها إنِّي سَأُعاقِبُهُمْ، فَيَمُوتُ الشَّبابُ فِي المَعرَكَةِ، وَأولادُهُمْ وَبَناتُهُمْ سَيَمُوتُونَ مِنَ الجُوعِ.

23 И няма да останат от тях; Защото ще докарам зло върху анатотските мъже В годината, когато ги накажа.

لَنْ يَكُونَ لَهُمْ ناجُونَ، لأنِّي سَآتِي بِالشَّرِّ عَلَى رِجالِ عَناثُوثَ عِندَما أُعاقِبُهُمْ.»