1 В първата година на Дария Асуировия син, от рода на мидяните, който се постави цар над Халдейската държава, -

فِي السَّنَةِ الأُولَى لِحُكمِ دارِيُوسَ بنِ أحْشُورِيوشَ الَّذِي يَنحَدِرُ مِنْ نَسلِ المادِيِّينَ وَالَّذِي تُوِّجَ مَلِكاً عَلَى الكَلْدانِيِّينَ،

2 в първата година от царуването му аз Даниил разбрах от свещените книги числото на годините, за които дойде Господното слово към пророк Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години.

أنا دانِيالَ، كُنتُ أتَفَحَّصُ الكُتُبَ المُقَدَّسَةَ وَلاحَظتُ أنَّ كَلِمَةَ اللهِ إلَى النَبِيِّ إرْمِيا تَقُولُ إنَّ الهَيكَلَ فِي مَدينَةِ القُدْسِ سَيَبقَى خَرِباً لِسَبعِينَ سَنَةٍ.

3 Т огава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към него молитва и молби с пост, вретище и пепел.

فَتَوَجَّهتُ إلَى الرَّبَّ الإلَهِ بِالصَّلَواتِ وَالتَضَرُّعاتِ وَالصَّومِ، وَلَبِسْتُ الخَيشَ وَجَلَسْتُ عَلَى الرَّمادِ.

4 К огато се помолих на Господа моя Бог и се изповядах, рекох: О, Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към ония, които Те любят и пазят Твоите заповеди!

صَلَّيتُ إلَى إلَهِي وَاعتَرَفتُ بِخَطايايَ، فَقُلْتُ: «يا رَبُّ، أيُّها الإلَهُ العَظِيمُ المُهِيبُ الَّذِي يَحفَظُ العَهدَ وَالمَحَبَّةَ لِلَّذِينَ يُحِبُّونَهُ وَيُطِيعُونَ وَصاياهُ،

5 С ъгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се, и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоите съдби;

أخطَأْنا وَضَلَلْنا وَعَمِلْنا أُمُوراً شِرِّيرَةً. وَعَصَيْنا وَابتَعَدْنا عَن كُلِّ وَصاياكَ وَأحكامِكَ،

6 и не послушахме слугите Ти пророците, които говориха в Твое име на царете ни и на началниците ни, на бащите ни и на всичките люде на земята ни.

وَلَمْ نَسمَعْ لِخُدّامِكَ الأنبِياءِ الَّذِينَ تَكَلَّمُوا باسمِكَ لِمُلُوكِنا وَرُؤَسائِنا وَلآبائِنا وَلِكُلِّ الشَّعبِ.

7 Н а Тебе, Господи, прилича правда, а на нас срам на лицето, както е и днес, на юдовите мъже, на ерусалимските жители, и на целия Израил, както и на ония, които са ближни, така и на ония, които са далечни по всички страни дето си ги изгонил подир престъплението, което извършиха против Тебе.

«لَكَ البِرُّ، أمّا نَحنُ رِجالَ يَهُوذا وَسُكّانَ مَدينَةِ القُدْسِ وَكُلَّ بَني إسْرائِيلَ المُشَتَّتِينَ فِي كُلِّ البِلادِ القَرِيبَةِ وَالبَعِيدَةِ – حَيثُ شَتَّتَّهُمْ بَعدَ أنْ تَمَرَّدُوا عَلَيكَ – فَلَنا الخِزيُ.

8 Г осподи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни, и на бащите ни, защото Ти съгрешихме.

نَعَمْ يا اللهُ ، الخِزيُ لَنا وَلِمُلُوكِنا وَرُؤَسائِنا وَلآبائِنا الَّذِينَ أخطَأُوا إلَيكَ.

9 Н а Господа нашия Бог принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него,

«أمّا أنتَ أيُّها الرَّبُّ إلَهَنا فَلَكَ الرَّحمَةُ وَالغُفرانُ لأنَّنا تَمَرَّدنا عَلَيكَ.

10 и не послушахме гласа на Господа Нашия Бог да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите си пророците.

فَلَمْ نُطِعِ إلَهَنا حِينَ أمَرَنا بِأنْ نَعِيشَ بِحَسَبِ الشَّرِيعَةِ الَّتِي أعطاها لَنا مِنْ خِلالِ خُدّامِهِ الأنبِياءِ.

11 Д а! Целият Израил престъпи закона Ти, като се отклони та не послуша гласа Ти; за която причина се изля върху нас проклетията и клетвата, написана в закона на Божия слуга Мойсей; защото му съгрешихме.

كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ تَعَدَّوْا شَرِيعَتَكَ وَضَلُّوا بِعَدَمِ استِماعِهِمْ لِصَوتِكَ. وَقَدْ جَلَبْتَ عَلَينا اللَّعَناتِ وَالأقسامَ المَكتُوبَةَ فِي شَرِيعَةِ مُوسَى خادِمِ اللهِ، لأنَّنا أخطَأنا إلَيكَ.

12 Т ой потвърди думите, които изговори против нас, и против нашите съдии, които са ни съдили, като докара върху нас голямо зло; защото никъде под небето не е ставало това, което стана на Ерусалим.

«وَهَكَذا تَمَّمَ اللهُ كَلِمَتُهُ الَّتِي قالَها ضِدَّنا وَضِدَّ قادَتِنا. فَحَلَّتْ كارِثَةٌ عَظِيمَةٌ بِمَدينَةِ القُدْسِ لا تُشبِهُ أيَّةَ كارِثَةٍ أُخْرَى تَحتَ السَّماءِ.

13 В сичкото това зло, както е написано в Мойсеевия закон, дойде върху нас; но пак не се молихме пред Господа нашия Бог, за да се върнем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти.

كُلُّ الضِّيقِ الَّذِي كُتِبَ فِي شَرِيعَةِ مُوسَى حَدَثَ لَنا، تَماماً كَما هُوَ مَكتُوبٌ. وَمَعَ هَذا، لَمْ نَطلُبِ اللهَ أوْ نَتُبْ عَن سُلُوكِنا الخاطِئِ وَعَنْ عَدَمِ فَهمِنا لِلحَقِّ.

14 З атова, Господ е бдял за това зло, и вече го е докарал върху нас; защото Господ нашият Бог е справедлив във всичките дела, които върши; и ние не послушахме гласа Му.

فَأعَدَّ اللهُ هَذا العِقابَ ثُمَّ أوقَعَهُ عَلَينا. إلَهُنا عادِلٌ فِي كُلِّ ما يَعمَلُ، أمّا نَحنُ فَلَمْ نُطِعْ صَوتَهُ.

15 И сега, Господи Боже наш, който си извел людете си из египетската земя с мощна ръка, и си спечелил за себе си име, каквото имаш днес, съгрешихме и вършихме нечестие.

«وَالآنَ أيُّها الرَّبُّ إلَهُنا، أنتَ أخرَجْتَ شَعبَكَ مِنْ مِصْرَ بِيَدٍ جَبَّارَةٍ، فَجَعَلْتَ اسمَكَ مَعرُوفاً إلَى هَذا اليَومِ. لَكِنَّنا أخطَأنا وَأثِمْنا.

16 Г осподи, според всичката Твоя правда, моля се, нека гневът и яростта Ти се отвърнат от твоя град Ерусалим, светия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни Ерусалим и твоите люде станахме за укор на всички, които са около нас.

يا رَبُّ أبعِدْ غَضَبَكَ عَن مَدينَةِ القُدْسِ، عَن جَبَلِكَ المُقَدَّسِ بِحَسَبِ إحْساناتِكَ. فَبِسَبَبِ آثامِ آبائِنا وَخَطايانا صارَتْ مَدينَةُ القُدْسِ وَشَعبُكَ مُحتَقَرِينَ فِي نَظَرِ البِلادِ المُجاوِرَةِ.

17 С ега прочее, послушай, Боже наш, молитвата на слугата ти и молбите му, и, заради Господа, осияй с лицето си върху запустялото си светилище.

«يا إلَهَنا، استَمِعْ إلَى صَلَواتِ خادِمِكَ وَطِلباتِهِ لأجلِ الرَّحمَةِ. أشرِقْ بِوَجهِكَ عَلَى هَيكَلِكَ الخَرِبِ، مِنْ أجلِكَ أيُّها الرَّبُّ.

18 Б оже мой, приклони ухото си и послушай; отвори очите си и виж опустошенията ни, и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, но заради многото Твои щедроти.

يا إلَهِي، أمِلْ أُذنَكَ وَاسمَعْ، افتَحْ عَينَيكَ وَانظُرْ خَرائِبَنا وَدَمارَ المَدِينَةِ المَدعُوَّةِ باسمِكَ. إنَّنا لا نَطلُبُ الرَّحمَةَ عَلَى أساسِ أعمالِنا الصّالِحَةِ، بَلْ نَطلُبُها بِسَبَبِ رَحمَتِكَ العَظِيمَةِ.

19 Г осподи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш, заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат града Ти и людете Ти.

يا رَبُّ اسْمَعنا. يا رَبُّ اغفِرْ لَنا. يا رَبُّ استَمِعْ وَاستَجِبْ لَنا. لأجلِ نَفسِكَ لا تَتَأخَّرْ، لأنَّ شَعبَكَ وَمَدِينَتَكَ يُدْعَوْنَ باسمِكَ.» تَفسِيرُ المَلاك

20 И докато още говорех, и се молех, и изповядвах своя грях и греха на людете си Израиля, и принасях молбата си пред Господа моя Бог за светия хълм на моя Бог,

وَبَينَما كُنتُ أتَكَلَّمُ وَأُصَلِّي وَأعتَرِفُ بِخَطايايَ وَخَطايا شَعبِي بَنِي إسْرائِيلَ، وَأُقَدِّمُ طِلبَتِي لِأجلِ الرَّحمَةِ أمامَ إلَهِي السّاكِنِ فِي جَبَلِهِ المُقَدَّسِ –

21 д ори като още говорех в молитвата, мъжът Гавриил, когото бях видял във видението по-напред, като летеше бързо се приближи до мене около часа на вечерната жертва.

أي بَينَما كُنتُ أُصَلِّي هَذِهِ الصَّلاةَ – طارَ الرَّجُلُ جِبرِيلُ الَّذِي رَأيتُهُ قَبلاً فِي الرُّؤيا مُسرِعاً فَوَصَلَ إلَيَّ فِي وَقتِ ذَبِيحَةِ المَساءِ.

22 И вразуми ме като говори с мене, казвайки: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш.

وَقَد جاءَ إلَيَّ لِيُساعِدَنِي كَي أفهَمَ، فَقالَ: «يا دانِيالُ، جِئتُ لِلتَوِّ لِأُعَلِّمَكَ وَلِأُساعِدَكَ أنْ تَفهَمَ.

23 К огато ти почна да се молиш заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; за това, размисли за работата и разбери видението.

مُنذُ أنْ بَدَأتَ تُصَلِّي طَلَباً للِرَّحمَةِ، صَدَرَ إلَيَّ أمرٌ بِأنْ آتِي وَأُخبِرَكَ بِأنَّكَ مَحبُوبٌ. فَانتَبِهْ إلَى كَلِمَةِ اللهِ وَافهَمِ الرُّؤيا.

24 С едемдесет седмици са определени за людете ти и за светия ти град за въздържането на престъплението, за довършване на греховете, и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветия.

«لَقَد تَمَّ تَعْيّينُ سَبعِينَ أُسبُوعاً لِشَعبِكَ وَلِمَدِينَتِكَ المُقَدَّسَةِ لإنهاءِ الإثمِ وَالخَطِيَّةِ، وَللِتَّكفِيرِ عَنِ الذُّنُوبِ، وَلإحضارِ البِرِّ السَّرمَدِيِّ وَلِخَتْمِ الرُّؤيا وَالنُبُوَّةِ، وَلِمَسحِ قُدسِ الأقداسِ.

25 З най, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици; и за шестдесет и две седмици ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена.

«فَاعلَمْ وَافهَمْ أنَّهُ مِنْ إعطاءِ الأمرِ بِرَدِّ الشَّعبِ وَإعادَةِ بِناءِ مَدينَةِ القُدْسِ، وَحَتَّى مَجِيءِ المَسِيحِ الرَّئِيسِ، سَيَكُونُ هُناكَ سَبعَةُ أسابِيعَ. وَخِلالَ اثْنَينِ وَسِتِّينَ أُسبُوعاً، سَيُعادُ بِناءُ ساحَةِ المَدِينَةِ وَخَندَقِ المِياهِ حَولَها. وَسَتَكُونُ هُناكَ ضِيقاتٌ كَثِيرَةٌ فِي تِلْكَ الأثْناءِ.

26 И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен, и не ще има кои да му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения.

وَفِي نِهايَةِ الاثْنَينِ وَالسِتِّينَ أُسبُوعاً، سَيُقتَلُ المَسِيحُ، وَلَيسَ لَهُ. وَقَوّاتُ الرَّئيِسِ القادِمِ سَتُخَرِّبُ المَدِينَةَ وَالهَيكَلَ. سَتَكُونُ النِّهايَةُ كَطُوفانٍ، وَسَيَكُونُ القِتالُ وَالتَّدمِيرُ مَحتُومَينِ حَتَّى النِّهايَةِ.

27 и той ще потвърди завет с мнозина за една седмица; а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.

وَسَيَفرِضُ المُخَرِّبُ مُعاهَدَةً عَلَى كَثِيرِينَ لِمُدَّةِ أُسبُوعٍ. وَسَيُوقِفُ الذَّبائِحَ وَالتَّقدِماتِ لِمُدَّةِ نِصفِ أُسبُوعٍ. وَيأتِي النَّجِسُ المُخَرِّبُ، إلَى أنْ يَحِلَّ قَضاءُ اللهِ المَحتُومُ بِتَدمِيرِ ذَلِكَ المَكانِ تَماماً.»