1 С ловото, което дойде към Еремия за всичките Юдови люде, в четвъртата година на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, която година бе и първа на Вавилонския цар Навуходоносора,

هَذِهِ هِيَ الكَلِمَةُ الَّتِي جاءَتْ إلَى إرْمِيا بِخُصُوصِ كُلِّ بَني إسْرائِيلَ، فِي السَّنَةِ الرّابِعَةِ مِنْ حُكمِ المَلِكِ يَهُوياقِيمَ بْنِ يُوشِيّا. فِي السَّنَةِ الأُولَى منْ حُكمِ المَلِكِ نَبُوخَذْناصَّرَ مَلِكِ بابِلَ.

2 к оето слово пророк Еремия изговори на всичките Юдови люде и на всичките ерусалимски жители, като казва:

وَهِيَ الَّتِي تَكَلَّمَ بِها إرْمِيا النَّبِيُّ إلَى كُلِّ بَنِي يَهُوذا وَإلَى كُلِّ سُكّانِ مَدينَةِ القُدْسِ، فَقالَ:

3 О т тринадесетата година на Юдовия цар Иосия, Амоновия син, дори до днес, тия двадесет и три години, Господното слово дохождаше към мене; и аз ви говорех; но вие не послушахте.

«مِنَ السَّنَةِ الثّالِثَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكمِ المَلِكِ يُوشِيّا بْنِ آمُونَ مَلِكِ يَهُوذا، وَحَتَّى هَذا اليَومِ – أيْ لِمُدَّةِ ثَلاثٍ وَعِشرِينَ سَنَةً – جاءَنِي كَلامُ اللهِ. وَقَدْ كُنتُ أتَكَلَّمُ بِكَلِمَتِهِ يُوماً بَعدَ يَومٍ، وَلَكِنَّكُمْ لَمْ تَصْغُوا.

4 И Господ прати до вас всичките Си слуги пророците, като ставаше рано и ги пращаше, (но не послушахте, нито приклонихте ухо да послушате),

أرسَلَ اللهُ إلَيكُمْ جَميعَ خُدّامِهِ الأنبِياءِ واحِداً بَعدَ الآخَرِ، وَلَكِنَّكُمْ لَمْ تَصْغُوا وَلَمْ تَفتَحُوا آذانَكُمْ.

5 и те казваха: Върнете се сега всеки от лошия си път и от злите си дела, и населявайте земята, която Господ даде на вас и на бащите ви от века и до века;

قالُوا لَكُمْ: «لِيَرْجِعْ كُلُّ واحِدٍ عَنْ طُرُقِهِ وَأعمالِهِ الشِّرِّيرَةِ، وَاسكُنُوا الأرْضَ الَّتِي أعطاها اللهُ لَكُمْ وَلآبائِكُمْ إلَى الأبَدِ.

6 и не отивайте след други богове, за да им служите и да им се кланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си; и Аз няма да ви сторя зло.

لا تَسِيرُوا وَراءَ آلِهَةٍ أُخْرَى لِتَخدِمُوها وَتَسجُدُوا لَها. إنْ فَعَلْتُمْ هَذا فَلَنْ يُساءَ إلَيكُمْ.»

7 Н о вие не Ме послушахте, казва Господ, като Ме разгневявахте с делата на ръцете си за собственото си зло.

«لَكِنَّكُمْ لَمْ تَستَمِعُوا إلَيَّ، يَقُولُ اللهُ ، بَلْ أغَظتُمُونِي بِتَماثِيلَ صَنَعْتُمُوها بأيدِيكُمْ، وَهِيَ شَرٌّ لَكُمْ.»

8 З атова, така казва Господ на Силите: Понеже не послушахте думите Ми,

لِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «لأنَّكُمْ لَمْ تَستَمِعُوا إلَى كَلامِي،

9 е то, Аз ще изпратя и ще взема всичките северни родове, казва Господ, тоже и слугата Ми Навуходоносора, Вавилонския цар, та ще ги доведа против тая земя, и против нейните жители, и против всички тия околни народи; ще ги обрека на изтребление, и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги обърна на вечна пустота.

سَأستَدعِي جُيُوشاً مِنْ كُلِّ عَشائِرِ الشَّمالِ، يَقُولُ اللهُ ، وَسَأستَدعِي نَبُوخَذْناصَّرَ مَلِكَ بابِلَ، خادِمِي. وَسَآتِي بِهِمْ جَمِيعاً ضِدَّ هَذِهِ الأرْضِ وَسُكّانِها وَكُلِّ الأُمَمِ المُحِيطَةِ بِها. سَأُهلِكُهُمْ وَأجعَلُهُمْ سَبَبَ رُعبٍ وَسُخْرِيَةٍ وَتَعْيِّيرٍ إلَى الأبَدِ.

10 П ри това, ще направя да престане между тях гласът на веселието и гласът на радостта, гласът на младоженеца и гласът на невестата, шумът на мелницата и светенето на светилото.

وَسَأُزِيلُ مِنْ وَسَطِهِمْ صَوتَ الفَرَحِ وَالاحتِفالِ، وَأصواتَ الأعْراسِ، وَأصواتَ مَطاحِنِ الحُبُوبِ، وَنُورَ المَصابِيحِ.

11 И цялата тая земя ще бъде пуста и за учудване; и тия народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.

سَتُصبِحُ هَذِهِ الأرْضُ خَرِبَةً مَهجُورَةً. وَسَتَخْدِمُ هَذِهِ الأُمَمُ مَلِكَ بابِلَ لِمُدَّةِ سَبعِينَ سَنَةٍ.

12 А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа Вавилонския цар и оня народ за беззаконието им, казва Господ, също и Халдейската земя, която ще обърна във вечна пустота.

يَقُولُ اللهُ: «وَعِندَما تَكتَمِلُ السَّبعُونَ سَنَةً، سَأُعاقِبُ مَلِكَ بابِلَ وَكُلَّ تِلكَ الأُمَّةِ عَلَى إثمِهِمْ. وَسَأُعاقِبُ أرْضَ الكِلدانِيِّينَ. وَسَأجعَلُها خَراباً إلَى الأبَدِ.

13 И ще докарам върху оная земя всичките неща, които съм говорил против нея, всичко що има писано в тая книга, което Еремия пророкува против всичките народи.

سَأجلِبُ عَلَى تِلكَ الأرْضِ كُلَّ الكَلامِ الَّذِي تَكَلَّمْتُ بِهِ ضِدَّها، كُلَّ شَيءٍ مَكتُوبٍ فِي هَذا الكِتابِ الَّذِي تَنَبَّأ بِهِ إرْمِيا عَلَى كُلِّ الأُمَمِ.

14 З ащото много народи и велики царе ще поробят и тях; Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им.

لأنَّ أُمَماً كَثِيرَةً وَمُلُوكاً عُظَماءَ سَيَسْتَعْبِدُونَهُمْ. لِذا سَأُجازِيهِمْ بِحَسَبِ ما عَمِلُوا، وَبِحَسَبِ ما عَمِلُوا بِأيدِيهِمْ.» دَينُونَةٌ عَلَى أُمَمِ العالَم

15 З ащото така ми каза Господ, Израилевият Бог: Вземи от ръката Ми тая чаша с виното на яростта Ми, та напой от нея всичките народи, до които те пращам.

هَذا هُوَ ما قالَهُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ، لِي: «خُذْ هَذِهِ الكَأسَ المَملُوءَةَ بِخَمرِ الغَضَبِ مِنْ يَدِي، وَاسقِها لِكُلِّ الأُمَمِ الَّتِي سأُرسَلَكَ إلَيها.

16 И като пият, ще политат и обезумеят поради ножа, който ще изпратя всред тях.

سَيَشرَبُونَها وَيَتَرَنَّحُونَ وَيَفقِدُونَ صَوابَهُمْ، بِسَبَبِ السَّيفِ الَّذِي سَأُرسِلُهُ بَينَهُمْ.»

17 Т огава взех чашата от ръката на Господа, та напоих всичките народи, при които ме беше изпратил Господа, а именно:

فَأخَذتُ الكَأسَ مِنْ يَدِ اللهِ ، وَسَقَيتُها لِكُلَّ الأُمَمِ الَّتِي أرسَلَنِي اللهُ إلَيها.

18 Е русалим и Юдовите градове, с царете им и първенците им, за да ги обърна в пустота, и за да станат за учудване и подсвиркване и проклетия, както са днес;

وَهِيَ القُدسُ وَمُدُنُ يَهُوذا وَمُلُوكُها وَرُؤَساؤُها، لَتَصِيرَ خَراباً بائِداً وَمَثارَ سُخْرِيَةٍ وَلَعنَةٍ، كَما هُوَ الحالُ اليَومَ.

19 е гипетският цар Фараона, със слугите му, първенците му, и всичките му люде;

كَما عَمِلتُ هَذا بِفِرعَونَ مَلِكِ مِصرَ وَخُدّامِهِ وَرُؤَسائِهِ وَكُلِّ شَعبِهِ،

20 в сичките разноплеменни люде, всичките царе на земята Уз, и всичките царе на Филистимската земя, с Аскалон, Газа, Акарон, и останалите от Азот;

وَكُلِّ السّاكِنِينَ عَلَى الحُدُودِ، وَكُلِّ مُلُوكِ عُوصَ، وَكُلِّ مُلُوكِ أراضِي الفِلِسطِيِّينَ: أشقَلُونَ وَغَزَّةَ وَعَقرُونَ وَما تَبَقَّى مِنْ أشدُودَ.

21 Е дома, Моава, и амонците;

وَكَذَلِكَ بِأدُومَ وَمُوآبَ وَالعَمُّونِيِّينَ

22 и всичките тирски царе, всичките сидонски царе, и царете на островите оттатък морето;

وَكُلِّ مُلُوكِ صُورَ وَمُلُوكِ صَيدُونَ وَمُلُوكِ الجُزُرِ الَّذِينَ فِي البَحرِ،

23 Д едана, Тема, Вуза, и всички, които си стрижат издадените части на косата;

وَدَدانَ وَتَيماءَ وَبُوزَ وَكُلِّ الَّذِينَ يَحلِقُونَ سَوالِفَهُمْ،

24 в сичките арабски царе, и всичките царе на разноплеменните люде, които населяват пустинята;

وَكُلِّ مُلُوكِ العَرَبِ، وَكُلِّ المُلُوكِ السّاكِنِينَ عَلَى الحُدُودِ فِي البَرِّيَّةِ،

25 в сичките зимрийски царе, всичките еламски царе, и всичките мидски царе;

وَكُلِّ مُلُوكِ زِمْرِي وَمُلُوكِ عِيلامَ، وَمُلُوكِ مادِي،

26 в сичките северни царе, ближните и далечните, едни с други, и всичките царства на света, които са по лицето на земята; а царят на Сесах ще пие подир тях.

وَمُلُوكِ الشَّمالِ، القَرِيبِينَ مِنهُمْ وَالبَعِيدِينَ، واحِدٍ وَراءَ الآخَرِ، وَبِكُلِّ المَمالِكِ الَّتِي عَلَى وَجهِ الأرْضِ. وَمَلِكُ شِيشَكَ سَيَشرَبُ بَعدَهُمْ.

27 З атова, ще им речеш - Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пийте и опийте се, повръщайте, паднете, и не ставайте вече, поради ножа, който ще изпратя всред вас.

وَقالَ اللهُ لِي: «سَتَقُولُ لَهُمْ: هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹اشرَبُوا وَاسكَرُوا وَتَقَيَّأُوا وَاسقُطُوا وَلا تَقُومُوا أمامَ السَّيفِ الَّذِي سَأُرسِلُهُ فِي وَسَطِكُمْ.›

28 И ако откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им речеш: Така казва Господ на Силите: Непременно ще пиете;

لَكِنْ إنْ رَفَضُوا أنْ يَأخُذُوا الكَأسَ مِنْ يَدِكَ لِيَشرَبُوا مِنها، تَقُولُ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ:

29 з ащото, ето, Аз докарвам зло като започвам от града, който се нарича по Моето име; и вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз ще призова нож върху всичките земни жители, казва Господ на Силите.

ها إنِّي أجلِبُ الكَوارِثَ عَلَى المَدِينَةِ الَّتِي دُعِيَتْ بِاسمِي، فَهَلْ يُعقَلُ أنَّكُمْ سَتَنجُونَ مِنَ العِقابِ؟ بَلْ سَتُعاقَبُونَ! لأنِّي سَأدعُو إلَى حَربٍ عَلَى كُلِّ سُكّانِ الأرْضِ،» يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ.

30 З атова, пророкувай ти против тях всички тия неща, като им кажеш: Господ ще изреве свише, И ще издаде гласа Си от светото Си обиталище; Ще изреве силно против паството Си; Ще извика, като ония, които тъпчат грозде, Против всичките жители на света.

«تَنَبَّأْ يا إرمِيا لَهُمْ بِكُلِّ هَذا الكَلامِ. قُلْ لَهُمْ: ‹ اللهُ يُزَمجِرُ مِنَ العَلاءِ ضِدَّ مَسكَنِهِ، يَصِيحُ مُنتَصِراً، يَزأرُ عَلَى مَسكَنِهِ. يَصرُخُ كَصَرخَةِ دائِسِي العِنَبِ، ضِدَّ كُلِّ سُكّانِ الأرْضِ.

31 Е котът ще стигне и до краищата на света, Защото Господ има съд с народите; Той ще се съди с всяка твар, Ще предаде нечестивите на нож, казва Господ.

هُناكَ ضَجَّةٌ وَصَلَتْ إلَى أقاصِي الأرْضِ. لأنَّ اللهَ يُعِدُّ مُحاكَمَةً ضِدَّ الأُمَمِ. وَسَيُسَلَّمُ الشِّرِّيرُ لِلسَّيفِ.›» يَقُولُ اللهُ.

32 Т ака казва Господ на Силите: Ето, зло ще излезе от народ към народ, И голям ураган ще се подигне От краищата на земята.

هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «الشَّرُّ يَخرُجُ مِنْ أُمَّةٍ إلَى أُمَّةٍ. عاصِفَةٌ عَظِيمَةٌ تَثُورُ مِنْ أقاصِي الأرْضِ.»

33 В оня ден убитите от Господа ще лежат От единия край на земята до другия край на земята; Няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани; Ще бъдат за тор по повърхността на земята.

سَتَنتَشِرُ جُثَثُ الَّذِينَ قَتَلَهُمُ اللهُ مِنْ أقْصَى الأرْضِ إلَى أقْصاها. لَنْ يَنُوحَ عَلَيهِمْ أحَدٌ. وَلَنْ يُجمَعُوا لِيُدفَنُوا، بَلْ سَيَكُونُوا كَالرَّوثِ عَلَى وَجهِ الأرْضِ!

34 Л елекайте, пастири и извикайте, И вие, началници на стадото, валяйте се в пръстта; Защото напълно настана времето, за да бъдете заклани и разпръснати, И ще паднете като отбран съд.

ها رُعاةُ إسْرائِيلَ يُوَلوِلُونَ حُزناً وَيَبكُونَ، قادَةُ القَطِيعِ يَتَمَرَّغُونَ فِي التُّرابِ. لأنَّ الوَقتَ قَدْ حانَ لِذَبحِكُمْ. سَتَسقُطُونَ وَتُحَطَّمُونَ كَالإناءِ الجَمِيلِ.

35 И пастирите не ще имат средство за избягване, Нито началниците на стадото за избавление.

لَنْ يَستَطِيعَ رُعاةُ إسْرائِيلَ الهَرَبَ، وَلَنْ يَقْدِرَ قادَةُ القَطِيعِ عَلَى الفِرارِ.

36 Г лас на вопъл от пастирите, И виене от началниците на стадото! Защото Господ опустошава пасбището им.

أسمَعُ صَوتَ صِياحِ الرُّعاةِ وَوَلوَلَةَ قادَةِ القَطِيعِ. لأنَّ اللهَ يُخَرِّبُ مَرعاهُمْ.

37 И мирните кошари занемяха От пламенния гняв на Господа.

مُرُوجُهُمُ الهادِئَةُ سَتُخرَبُ بِسَبَبِ غَضَبِ اللهِ الشَّدِيدِ.

38 Т ой е оставил убежището Си като лъв; Да! земята им стана за учудване От лютостта на насилника, И от яростния Му гняв.

جاءَ كَأسَدٍ مِنْ عَرِينِهِ، فَخَرِبَتْ أرْضُهُمْ، بِسَبَبِ غَضَبِهِ المُشْتَعِلِ، وَسَيفِ العَدُوِّ القاسِي.