1 У тешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

يَقُولُ إلَهُكُمْ: «عَزُّوا عَزُّوا شَعبِي.

2 Г оворете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.

تَكَلَّمُوا بِكَلامٍ لَطِيفِ إلَى شَعبِ مَدينَةِ القُدْسِ، أخبِرُوهُمْ بِأنَّ زَمَنَ خِدمَتِهِمْ القاسِيَةِ قَدِ اكتَمَلَ، وَبِأنَّ أُجْرَةَ خَطاياهُمْ قَدْ دُفِعَتْ، وَأنَّ اللهَ قَدْ جازاهُمْ بِيَدِهِ جَزاءً مُضاعَفاً عَلَى كُلِّ خَطاياهُمْ.»

3 Г лас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

هُناكَ صَوتٌ يُنادِي: «أعِدُّوا الطَّرِيقَ للهِ ، مَهِّدُوا فِي البّرِّيَّةِ طَريقاً لإلِهَنِا.

4 В сяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;

يَنْبَغِي أنْ يَرتَفِعَ كُلُّ وَادٍ، وَيُسَوَّى كُلُّ جَبَلٍ وَتَلَّةٍ بِالأرْضِ. تَستَوِي الأرْضُ كَثِيرَةُ التَّعَرُّجاتِ، وَالأرْضُ الوَعِرَةُ تَصِيرُ مُمَهَّدَةً.

5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

حِينَئِذٍ، يُعلَنُ مَجدُ اللهِ ، وَسَيَراهُ كُلُّ النّاسِ، لأنَّ فَمَ اللهِ قَدْ تَكَلَّمَ.»

6 Г лас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се+: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

قالَ لِي صَوتٌ: «نادِ.» فَقُلْتُ: «بِماذا أُنادِي؟» فَقالَ: «البَشَرُ جَمِيعاً كَالعُشْبِ، وَثَباتُهُمْ كَثَباتِ الزُّهُورِ البَرِّيَّةِ.

7 Т ревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

العُشْبُ يَجِفُّ، وَالزَّهْرُ يَسقُطُ، عِندَما تَهُبُّ رِيحُ اللهِ عَلَيها. إنَّما النّاسُ كَالعُشبِ.

8 Т ревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

العُشبُ يَجِفُّ، وَالزُّهُورُ تَذبُلُ وَتَسقُطُ، وَأمّا كَلِمَةُ إلَهِنا فَتَبقَى إلَى الأبَدِ.» بِشارَةُ الخَلاص

9 Т и, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

اصعَدِي عَلَى جَبَلٍ عالٍ، يا صِهْيَوْنَ، يا مُعلِنَةَ البِشارَةَ. ارفَعِي صَوتَكِ وَتَكَلَّمِي. يا قُدسُ، يا مُعلِنَةَ البِشارَةَ، لا تَخافِي، ارفَعِي صَوتَكِ وَاصرُخِي! قُولِي لِمُدُنِ يَهُوذا: «ها هُوَ إلَهُكِ.»

10 Е то, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

هُوَذا الرَّبُّ الإلَهُ سَيَأتِي بِقُوَّةٍ، وَسَيَحكُمُ بِقُوَّتِهِ. وَها هُوَ يأتِي بِمُكافَآتِهِ وَبِأعْمالِهِ العَظِيمَةِ إلَينا!

11 Т ой ще пасе стадото Си като овчар,, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

سَيَعتَنِي بِشَعبِهِ كَما يَعتَنِي الرّاعِي بِقَطِيعِهِ، سَيَجمَعُ الحِملانَ بِذِراعَيهِ، وَسَيَحمِلُها فِي حِضنِهِ، وَسَيَقُودُ مُرضِعاتِ القَطِيعِ إلَى جانِبِهِ. اللهُ خَلَقَ العالَمَ، وَهُوَ يَحكُمُه

12 К ой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

مَنْ قاسَ مِياهَ البَحرِ بِراحَةِ يَدِهِ؟ مَنْ قاسَ السَّماواتِ بِشِبرِهِ؟ مَنْ كالَ كُلَّ تُرابِ الأرْضِ بِالكَيلِ؟ مَنْ وَزَنَ الجِبالَ بِالقَبّانِ، وَالتِّلالَ بِالمِيزانِ؟

13 К ой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

مَنْ وَجَّهَ رُوحَ اللهِ ، أوْ مَنْ عَلَّمَهُ وَصارَ مُشِيراً لَهُ؟

14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

مَنْ أعطاهُ نَصِيحَةً لِيَتَعَلَّمَ ماذا يَفْعَلُ؟ وَمَنْ عَلَّمَهُ كَيفَ يَكُونُ عادِلاً؟ مَنْ عَلَّمَهُ المَعرِفَةَ، وَدَلَّهُ عَلَى طَرِيقِ الفَهمِ؟

15 Е то, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

ها إنَّ الأُمَمَ كَنُقطَةٍ مِنْ دَلوٍ، وَيُحسَبُونَ كَذَرّاتِ الغُبارِ عَلَى المِيزانِ. ها إنَّهُ يَرفَعُ الجُزُرَ عَلَى المِياهِ كَالغُبارِ النّاعِمِ.

16 Л иван не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.

أشجارُ لُبنانَ غَيرُ كافِيَةٍ لإشعالِ نارِ المَذابِحِ، وَحَيواناتُهُ لا تَكفِي لِلتَّقدِماتِ.

17 В сичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

كُلُّ الأُمَمِ كَأنَّها لا شَيءَ أمامَهُ، وَهُوَ يَحسِبُهُمْ كَعَدَمٍ وَهَباءٍ. اللهُ الَّذِي لا يُقارَن بِشَيء

18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

بِمَنْ تُشَبِّهُونَ اللهُ؟ وَبِمَن تُقارِنُونَهُ؟

19 К умирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;

أبِصَنَمٍ يَسبُكُهُ الصّانِعُ، وَيُغَشِّيهِ بِالذَّهَبِ، وَيَصنَعُ لَهُ أوتاداً مِنْ فِضَّةٍ؟

20 К ойто е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

يَختارُ أفضَلَ الخَشَبِ لِقاعِدَةِ الوَثَنِ، يَختارُ خَشَباً لا يَتَعَفَّنُ. ثُمَّ يَبحَثُ عَنْ صانِعٍ ماهِرٍ لِيَصنَعَ لَهُ وَثَناً لا يَتَفَكَّكُ.

21 Н е знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

ألَمْ تَعرِفُوا؟ ألَمْ تَسمَعُوا؟ ألَمْ تُخبَرُوا مِنَ البِدايَةِ؟ ألَمْ تَفهَمُوا مُنذُ تَأسِيسِ العالَمِ؟

22 О нзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

هُوَ الجالِسُ عَلَى عَرشِهِ فَوقَ دائِرَةِ الأرْضِ، الَّتِي فِيها النّاسُ كَالجَنادِبِ. هُوَ مَنْ نَشَرَ السَّماواتِ كَحِجابٍ، وَهُوَ مَنْ بَسَطَها كَخَيمَةٍ لِلعَيشِ فِيها.

23 К ойто докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

وَهُوَ الَّذِي يَجعَلُ حُكّامَ الأرْضِ وَأُمَراءَها كَالعَدَمِ.

24 Т е едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

كَنَبْتاتٍ زُرِعَتْ قَبلَ فَترَةٍ قَصِيرَةٍ، لَيسَ لها جُذُورٌ بَعدُ. فَعِندَما يَهُبُّ بِرِيحِهِ، يَجِفُّونَ، وَتَحمِلُهُمُ الرِّياحُ العاصِفَةُ كَالقَشِّ.

25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

يَقُولُ القُدُّوسُ: «بِمَنْ تُشَبِّهُونِي، وَبِمَنْ تُعادِلُونَنِي؟»

26 Д игнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

ارفَعُوا عُيُونَكُمْ إلَى الأعلَى وَانظُرُوا. مَنْ خَلَقَ هَذِهِ الأشياءَ؟ إنَّهُ هُوَ مَنْ يَقُودُ جَيشَ النُّجُومِ واحِداً فَواحِداً، وَيَدعُوها جَمِيعَها بِأسماءٍ. وَبِسَبَبِ قُوَّتِهِ العَظِيمَةِ وَقُدرَتِهِ الشَّدِيدَةِ لا يُفقَدُ أحَدٌ مِنها.

27 З ащо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

يا يَعقُوبُ، لِماذا تَتَذَمَّرُ، وَيا إسْرائِيلُ، لِماذا تَقُولُ: «طَرِيقِي مَخفِيٌّ عَنِ اللهِ ، وَ اللهُ لا يَهتَمُّ بِحَقِّي؟»

28 Н е знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

ألَمْ تَعلَمْ؟ ألَمْ تَسمَعْ؟ اللهُ هُوَ الإلَهُ الأبَدِيُّ، خالِقُ كُلِّ الأرْضِ. وَلا يُصابُ بِالتَّعَبِ أوِ الإنهاكِ. لا يَستَطِيعُ أحَدٌ فَهمَ حِكمَتِهِ تَماماً.

29 Т ой дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

يُعطِي قُوَّةً لِلمُتعَبِ، وَلِعَدِيمِ القُوَّةِ يَمنَحُ قُدرَةً.

30 Д аже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

الأولادُ يَتعَبُونَ وَيُنهَكُونَ، وَالفِتيانُ يَعيَونَ وَيَسقُطُونَ،

31 Н о ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

أمّا الَّذِينَ يَضَعُونَ رَجاءَهُمْ فِي اللهِ فَسَيُجَدِّدُونَ قُوَّتَهُمْ، سَيُحَلِّقُونَ بِأجنِحَةٍ كَالنُّسُورِ. سَيَركُضُونَ وَلا يُنهَكُونَ، وَسَيَمشُونَ وَلا يَتعَبُونَ.