1 С лед известно време, Той пак влезе в Капернаум; и разчу се че бил в къщата.

وَبَعْدَ عِدَّةِ أيّامٍ، عادَ يَسُوعُ إلَى كَفْرِناحُومَ، وَانتَشَرَتْ أخبارُ عَودَتِهِ.

2 И мнозина се събраха, така щото и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.

فَاجتَمَعَ كَثِيرٌ مِنَ النّاسِ حَتَّى لَمْ يَعُدْ هُناكَ مُتَّسَعٌ لأحَدٍ، وَلا حَتَّى خارِجَ البابِ. وَكانَ يَسُوعُ يُكَلِّمُ النّاسَ بِكَلِمَةِ اللهِ.

3 Д охождат и донасят при Него един паралитик. Четирима го носеха.

فَجاءُوا إلَيهِ بِمَشلُولٍ يَحْمِلُهُ أربَعَةُ رِجالٍ.

4 И като не можаха да се приближат до Него, поради народа, разкриха покрива на къщата, гдето беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.

لَكِنَّهُمْ لَمْ يَتَمَكَّنُوا مِنْ إدخالِهِ إلَى يَسُوعَ بِسَبَبِ الازْدِحامِ. فَكَشَفوا السَّقْفَ فَوقَ المَكانِ الَّذِي كانَ يَسُوعُ فِيهِ، وَفَتَحوا السَّقفَ، وَأنزَلُوا الفِراشَ الَّذِي كانَ المَشلُولُ راقِداً عَلَيهِ.

5 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.

فَلَمّا رَأى يَسُوعُ إيمانَهُمْ، قالَ لِلمَشلُولِ: «يا بُنَيَّ، مَغفُورَةٌ خَطاياكَ.»

6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:

وَكانَ بَعضُ مُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ يَجلِسُونَ هُناكَ، فَأخَذُوا يُفَكِّرُونَ فِي داخِلِهِمْ:

7 Т оя защо говори така? Той богохулствува. Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

«لِماذا يَتَحَدَّثُ هَذا الرَّجُلُ بِهَذِهِ الطَّرِيقَةِ؟ إنَّهُ يُهِينُ اللهَ بِكَلامِهِ! فَمَنْ غَيْرُ اللهِ وَحدِهُ يَستَطِيْعُ أنْ يَغفِرَ الخَطايا؟»

8 И сус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, рече им: Защо размишлявате това в сърцата си?

فَعَرَفَ يَسُوعُ أفكارَ قُلُوبِهِمْ، وَقالَ لَهُمْ: «لِماذا تُفَكِّرُونَ بِهَذِا فِي قُلُوبِكُمْ؟

9 К ое е по-лесно, да река на паралитика: Прощават ти се греховете, или да река: Стани, вдигни постелката си и ходи?

فَأيُّ الأمرَيْنِ أسهَلُ: أنْ يُقالَ لِلمَشلولِ: ‹خَطاياكَ مَغفُورَةٌ› أمْ أنْ يُقالَ: ‹انهَضْ وَاحْمِلْ فِراشَكَ وَامشِ؟›

10 Н о за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (казва на паралитика):

لَكِنِّي سَأُرِيكُمْ أنَّ ابنَ الإنسانِ يَملِكُ سُلطاناً عَلَى الأرْضِ لِمَغفِرَةِ الخَطايا.» وَقالَ لِلرَّجُلِ المَشلُولِ:

11 Т ебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

«أنا أقُولُ لَكَ، انهَضْ وَاحْمِلْ فِراشَكَ وَاذْهَبْ إلَى بَيتِكَ!»

12 И той стана, веднага вдигна постелката и излезе пред всичките; така щото всички се зачудиха и славеха Бога, и думаха: Никога не сме виждали такова нещо.

فَنَهَضَ وَحَمَلَ فِراشَهُ فَوراً وَمَشَىْ عَلَىْ مَرأىً مِنَ الجَمِيعِ، فَاندَهَشَ الجَمِيعُ وَمَجَّدُوا اللهَ وَقالوا: «لَمْ نَرَ شَيئاً كَهَذا مِنْ قَبلُ!» لاوِي (مَتَّىْ) يَتبَعُ يَسُوع

13 И пак излезе край езерото; и цялото множество идеше при Него, и Той ги поучаваше.

وَعادَ يَسُوعُ مُجَدَّداً إلَى البُحَيرَةِ. وَكانَ يُعَلِّمُ الجُمُوعَ الَّتِي تَبِعَتهُ إلَى هُناكَ.

14 К ато минаваше видя Левия Алфеев седящ в бирничеството, и каза му: Върви след Мене. И той стана и отиде след Него.

وَبَينَما هُوَ يَمشي، رَأىْ لاوِيَ جالِساً عِندَ مَكانِ جَمعِ الضَّرائِبِ. فَقالَ لَهُ: «اتبَعنِي!» فَقامَ وَتَبِعَهُ.

15 И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и отиваха подир Него.

وَبَينَما كانَ يَسُوعُ جالِساً فِي بَيتِ لاوِي يَتَناوَلُ العَشاءَ، كانَ هُناكَ كَثيرُونَ مِنْ جامِعي الضَّرائِبِ وَالخُطاةِ يَأكُلُونَ مَعَهُ وَمَعَ تَلامِيذِهِ. إذْ إنَّ كَثيرينَ كانُوا هُناكَ عِنْدَما دَعا يَسوعُ لاوِيَ، فَلَحِقوا بِيَسوعَ.

16 Т огава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?

فلَمّا رَآهُ الفِرِّيسِيُّونَ وَمُعَلِّمِو الشَّرِيعَةِ يَأكُلُ مَعَ جامِعِي الضَّرائِبِ وَالخُطاةِ، سَألُوا تَلامِيذَهُ: «لِماذا يَأكُلُ مَعَ جامِعِي الضَّرائِبِ وَالخُطاةِ؟»

17 А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние).

فَلَمّا سَمِعَهُمْ يَسُوعُ، قالَ لَهُمْ: «لا يَحتاجُ الأصِحّاءُ إلَى طَبِيبٍ، بَلِ المَرضَى. أنا لَمْ آتِ لِكَي أدعُوَ الصّالِحِينَ بَلِ الخُطاةَ.» سُؤالٌ حَولَ الصّوم

18 А Йоановите ученици и фарисеите постеха; и дохождат и казват Му: Защо постят Йоановите и фарисейските ученици, а Твоите не постят?

وَكانَ وَقتُ الصِّيامِ عِندَ تَلامِيذِ يُوحَنّا وَالفِرِّيسِيِّينَ، فَجاءَ بَعضُ النّاسِ إلَى يَسُوعَ وَسَألُوهُ: «لِماذا يَصُومُ تَلامِيذُ يُوحَنّا وَالفِرِّيسِيُّونَ، وَلا يَصُومُ تَلامِيذُكَ؟»

19 А Исус им рече: Могат ли сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? Дотогава, докогато младоженецът е с тях, не могат да постят.

فَقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أيَصُومُ ضُيوفُ العَرِيسِ وَالعَرِيسُ بَينَهُمْ؟ فَما دامَ العَرِيسُ بُينَهُمْ، لَنْ يَستَطِيعُوا أنْ يَصُومُوا.

20 Щ е дойдат, обаче, дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях, и тогава, през ония дни, ще постят.

وَلَكِنْ سَيَأتِي الوَقتُ الَّذِي سَيُؤْخَذُ فِيهِ العَرِيسُ مِنْهُمْ، فَحينَئِذٍ سَيَصُومُونَ.

21 Н икой не пришива кръпка от невалян плат на вехта дреха; а инак, това, което трябваше да запълни дрехата, отдира от нея, новото от вехтото, и съдраното става по-лошо.

فَلا أحَدَ يُرَقِّعُ ثَوباً قَدِيماً بِقِطعَةِ قُماشٍ جَدِيدَةٍ، لأنَّ قِطعَةَ القُماشِ الجَدِيدَةَ سَتَنكَمِشُ وَتُمَزِّقُ الثَّوبَ العَتِيقَ، فَيُصبِحَ الثُّقبُ أسوَأ.

22 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, виното ще спука меховете; и се изхабяват и виното и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.

وَلا أحَدَ يَضَعُ نَبيذاً جَدِيداً فِي أوعِيَةٍ جِلدِيَّةٍ قَدِيمَةٍ، لِأنَّ النَّبيذَ سَيُمَزِّقُ الأوعِيَةَ الجِلدِيَّةَ، فَيُراقَ النَّبيذُ وَتَتَلَفَ الأوعِيَةُ. لَذَلِكَ يُوضَعُ النَّبيذُ الجَديدُ فِي أوعَيةٍ جِلْدِيَةٍ جَديدَةٍ.» يَسُوعُ: رَبُّ السَّبت

23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, вървейки из пътя, почнаха да късат класове.

وَفِي أحَدِ أيّامِ السَّبتِ كانَ يَسُوعُ مارّاً فِي بَعضِ الحُقُولِ، فَبَدَأ تَلاميذُهُ يَقطِفُونَ السَّنابِلَ وَهُمْ يَسِيرُونَ مَعَهُ.

24 И фарисеите Му рекоха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?

فَقالَ الفِرِّيسِيُّونَ لِيَسُوعَ: «انظُرْ! إنَّ تَلامِيذَكَ يَفعَلُونَ ما لا يَجُوزُ فِعلُهُ فِي السَّبتِ!»

25 А Той им рече: Не сте ли чели що стори Давид, когато беше в нужда, и огладня и мъжете, които бяха с него?

فَقالَ لَهُمْ: «ألَمْ تَقرَأُوا فِي الكِتابِ قَطُّ ما فَعَلَهُ داوُدُ عِندَما احتاجَ وَجاعَ هُوَ وَمَنْ مَعَهُ؟

26 К ак влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и изяде присъствените хлябове, които не е позволено никому да яде, освен на свещениците, като даде и на ония, които бяха с него?

لَقَدْ دَخَلَ بَيتَ اللهِ فِي زَمَنِ الكاهِنِ أبِياثارَ، وَأكَلَ مِنْ أرغِفَةِ الخُبزِ المُقَدَّمَةِ إلَى اللهِ، وَأعطَى أيضاً الَّذِيْنَ كانُوا مَعَهُ. مَعَ أنَّهُ لا يَجُوزُ لِأحَدٍ أنْ يَأْكُلَ ذَلِكَ الخُبزَ سِوَى الكَهَنَةِ.»

27 И каза им: Съботата е направена за човека, а не човек за съботата;

ثُمَّ قالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «لَقَدْ جُعِلَ السَّبْتُ لِفائِدَةِ الإنسانِ، وَلَمْ يُجعَلِ الإنسانُ لِخِدمَةِ السَّبْتِ.

28 т ака щото Човешкият Син е господар и на съботата.

وَهَكَذا فَإنَّ ابْنَ الإنسانِ هُوَ رَبُّ السَّبتِ أيضاً.»