1 С лед това Езекия прати човеци по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да ги поканят да дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.

وَأرسَلَ المَلِكُ حَزَقِيّا رَسائلَ إلَى كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ وَيَهُوذا. وَكَتَبَ أيضاً إلَى بَنِي أفْرايِمَ وَمَنَسَّى. وَدَعا كُلَّ هَؤُلاءِ إلَى بَيتِ اللهِ فِي القُدسِ لِكَي يَحتَفِلُوا بِعِيدِ الفِصحِ إكراماً للهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ.

2 З ащото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.

وَاتَّفَقَ المَلكُ حَزَقِيّا مَعَ كُلِّ مَسؤُولِيهِ وَكُلِّ الجَماعَةِ فِي القُدسِ عَلَى اقامَةِ الفَصْحِ فِي الشَّهرِ الثّانِي.

3 П онеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.

لَمْ يَستَطِيعُوا أنْ يَحتَفِلُوا بِالفِصْحِ فِي الوَقتِ المُحَدَّدِ، لِأنَّ عَدَدَ الكَهَنَةِ الَّذِينَ طَهَّرُوا أنفُسَهُمُ استِعداداً لِلخِدمَةِ المُقَدَّسَةِ لَمْ يَكُنْ كافِياً. وَلَمْ يَكُنْ جَمِيعُ الشَّعبُ قَدِ اجْتَمَعُوا فِي القُدسِ بَعْدُ.

4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

فَأرْضَى الاتِّفاقُ المَلِكَ حَزَقِيّا وَكُلَّ الجَماعَةِ.

5 З атова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, покана да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

فَأذاعُوا نِداءً فِي كُلِّ أنْحاءِ إسْرائِيلَ، مِنْ مَدِينَةِ بِئرِ السَّبعِ إلَى مَدينَة دانَ. وَطَلَبُوا إلَى الشَّعبِ المَجِيءَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ لِلاحتِفالِ بِالفِصح إكراماً للهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ. إذْ لَمْ يَحتَفِلْ قسمٌ كَبِيرٌ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ بِالفصحِ مُنذُ زَمَنٍ بَعيدٍ عَلَى النَّحوِ الَّذِي نَصَّتْ عَلَيهِ شَرِيعَةُ مُوسَى.

6 И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

فَنَقَلَ رُسُلُ المَلك رَسائِلَهُ إلَى جَمِيعِ أنحاءِ إسْرائِيلَ وَيَهُوذا. وَهَذا ما قالَتْهُ الرَّسائِلُ: «يا بَنِي إسْرائِيلَ، ارْجِعُوا إلَى اللهِ ، إلَهِ إبْراهيمَ وَإسحَاقَ وَإسْرائِيلَ. حِينَئِذٍ، سَيَرجِعُ اللهُ إلَيكُمْ أنتُمُ الَّذِينَ نَجَوْتُمْ مِنْ مُلُوك أشُّورَ.

7 Н е бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.

فَلا تَكُونُوا مثلَ آبائكُمْ أوْ إخْوَتِكُمُ الَّذِينَ انقَلَبُوا عَلَى اللهِ ، إلَهِ آبائِهِمْ. فَجَعَلَهُمْ عِبْرَةً حَيَّةً لِلشُّعُوب الأُخرَى الَّتِي تَحتَقرُهُمْ، كَما تَرَوْنَ.

8 С ега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

وَلا تَكُونُوا عَنيدِينَ كَما كانَ آباؤكُمْ. بَلِ اخْضَعُوا للهِ بِقَلبٍ راغِبٍ. وَاصْعَدُوا إلَى مَسْكَنِهِ الَّذِي قَدَّسَهُ اللهُ إلَى الأبَدِ. اخْدِمُوا إلَهَكَمْ فَيَرتَدَّ عَنكُمْ غَضَبُهُ الشَّدِيدُ عَلَيكُمْ.

9 З ащото, ако се обърне, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

فَإنْ رَجِعتُمْ إلَى اللهِ ، سَيَكُونُ الَّذِينَ أسَرُوا أقرِباءَكُمْ وَأبناءَكُمْ رَحِيمِينَ مَعَهُمْ، وَسَيُعِيدُونَهُمْ إلَى هَذِه الأرْضِ. إنَّ إلَهَكَمْ عَطُوفٌ وَرَحِيمٌ، فَلَنْ يَصُدَّكُمْ إنْ رَجِعتُمْ إلَيهِ.»

10 Т ака бързоходците минаха от град на град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.

فَذَهَبَ الرُّسُلُ إلَى كُلِّ مَدِينَةٍ فِي مِنْطَقَة أفْرايِمَ وَمَنَسَّى حَتَّى زَبُولُونَ. لَكِنَّ الشَّعبَ ضَحِكُوا عَلَيهِمْ وَسَخرُوا مِنهُمْ.

11 Н якои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.

لَكنَّ بَعضاً مِنهُمْ منْ مَناطِقِ أشِيرَ وَمَنَسَّى وَزَبُولُونَ تَواضَعَ وَجاءَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

12 А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.

وَعَمِلَتْ يَدُ اللهِ فِي يَهُوذا أيضاً، فَأعطَتهُمْ قَلْباً مُوَحَّداً عَلَى إطاعَةِ المَلِكِ وَمَسؤُولِيهِ. فَكانُوا بهَذا يُطِيعُونَ أمْرَ اللهِ.

13 И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

فَجاءَتْ أعدادٌ كَبِيرَةٌ مِنَ النّاس إلَى مَدينَةِ القُدْسِ للاحتِفالِ بِعِيد الخُبزِ غَيرِ المُختَمرِ في الشَّهرِ الثّانِي. فَكانُوا حَشْداً كَبِيْراً.

14 И станаха та отметнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.

وَأزالَ هَؤُلاءِ مَذابحَ الآلهَةِ الزّائِفَةِ الَّتِي في القُدسِ. وَأزالُوا أيضاً جَمِيعَ مَذابِحِ البَخُورِ المُستَخدَمَةِ فِي عِبادَةِ تِلكَ الآلِهَةِ. وَألقَوْا بِها فِي وادِي قَدْرُونَ.

15 Т огава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите, засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.

ثُمَّ ذَبَحُوا حَمَلَ الفِصحِ في اليَوم الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الثّانِي. فَخَجِلَ الكَهَنَةُ وَالَّلاوِيُّونَ وَطَهَّرُوا أنفُسَهُمُ استِعداداً للخِدمَةِ المُقَدَّسَةِ. وَأدْخَلُوا الذَّبائِحَ إلَى هَيْكَلِ اللهِ.

16 И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, която я вземаха от ръката на левитите.

وَأخَذُوا أماكِنَهُمُ الدّائِمَةَ فِي الهَيكَلِ، كَما قالَ مُوسَى رَجُلُ اللهِ. وَأعطَى الَّلاوِيُّونَ دَمَ الذَّبائِح لِلكَهَنَةِ، فَرَشَّهُ الكَهَنَةُ عَلَى المَذبَحِ.

17 З ащото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните агнета, за да се осветят Господу.

وَكانَ هُناكَ كَثِيرُونَ مِنَ الشَّعبِ لَمْ يَتَطَهَّرُوا استِعداداً لِلخدمَة المُقَدَّسَةِ. فَلَمْ يُسمَحْ لَهُمْ بِذَبْحِ خِرافِ الفِصحِ. فَتَوَلَّى الَّلاوِيُّونَ مَسؤُوليَّةَ ذَبحِ خِرافِ الفِصحِ عَنْ كُلّ شَخصٍ لَمْ يَتَطَهَّرْ، لِكَي تُقَدَّمَ الخِرافَ مَقَدَّسَةً للهِ.

18 П онеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,

لَمْ يَكُنْ كَثيرُونَ مِنْ أفْرايِمَ وَمَنَسَّى وَيَسّاكَرَ وَزَبُولُونَ قَدْ طَهَّرُوا أنفُسَهُمْ عَلَى نَحوٍ سَلِيمٍ استِعداداً لاحْتِفالِ الفِصحِ. فَلَمْ تَكُنْ مُشارَكَتُهُمْ فِي احتفالِ الفِصحِ عَلَى نَحوٍ سَليمٍ، وفقَ شَرِيعَةِ مُوسَى. لَكنَّ حَزَقِيّا صَلَّى مِنْ أجلِهِمْ وَقالَ: « اللهُ صالِحٌ يَغْفِرُ لِلجَمِيعِ.

19 к ойто утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването изискано за светилището.

هُوَ يُوَجِّهُ قُلُوبَهُمْ لِطَلَبِ اللهِ ، إلَهِ آبائِهِمْ، حَتَّى لَو لَمْ يَلتَزِمُوا بِقَواعِدِ التَّطْهيرِ المَعْرُوفَةِ فِي المَسْكَنِ المُقَدَّسِ.»

20 И Господ послуша Езекия та прости людете.

فَاسْتَجابَ اللهُ صَلاةَ حَزَقِيّا، وَغَفَرَ للشَّعبِ.

21 И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, пеещи с музикални инструменти на Господа.

وَاحْتَفَلَ بَنُو إسْرائِيلَ فِي القُدسِ بِعيدِ الخُبزِ غَيْرِ المُختَمِرِ سَبعَةَ أيّامٍ بفَرَحٍ غامِرٍ. وَكانَ الَّلاوِيُّونَ وَالكَهَنَةُ يُسَبِّحُونَ اللهَ كُلَّ يَومٍ بكُلِّ قُوَّتِهِمْ.

22 И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.

وَشَجَّعَ المَلِكُ حَزَقِيّا كُلَّ الَّلاوِيِّينَ العارفِينَ كَيفيَّةَ القِيامِ بِخِدمَةِ اللهِ. احْتَفَلَ الشَّعبُ بِالعِيدِ سَبعَةَ أيّامٍ وَقَدَّمَ ذَبائِحَ شَرِكَةٍ. وَشَكَرُوا وَسَبَّحُوا اللهَ ، إلَهَ آبائِهِمْ.

23 Т огава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

وَوافَقَ جَمِيعُ الشَّعبِ عَلَى البَقاءِ سَبعَةَ أيّامٍ أُخْرَى، فَمَدَّدُوا الاحتِفالَ سَبعَةَ أيّامٍ بِفَرَحٍ.

24 З ащото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

وَقَدَّمَ حَزَقِيّا مَلكُ يَهُوذا لِلجَماعَةِ ألفَ ثَورٍ وَسَبعَةَ آلافِ خَرُوفٍ لِكَي يَذبَحُوها وَيَأْكُلُوها. وَقَدَّمَ القادَةُ ألفَ ثَورٍ وَعَشْرَةَ آلافِ خَرُوفٍ لِلجَماعَةِ. وَطَهَّرَ كَهَنَةٌ كَثيرُونَ أنفُسَهُمْ لأجلِ الخِدمَةِ المُقَدَّسَةِ.

25 И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.

وَفَرِحَتْ كُلُّ جَماعَة يَهُوذا، وَالكَهَنَةُ وَالَّلاوِيُّونَ، وَكُلُّ الغُرَباءِ المُقِيمِينَ الآتِينَ منْ إسْرائِيلَ، وَكُلُّ الغُرَباءِ المُقِيمِينَ فِي أرْضِ يَهُوذا.

26 Т ака стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.

كانَ الفَرَحُ عَظيماً فِي القُدسِ. وَلَمْ يَكُنْ لِهَذا الاحتِفالِ مَثِيلٌ مُنذُ زَمَنِ سُلَيْمانَ بْنِ داوُدَ مَلكِ إسْرائِيلَ.

27 С лед това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан от Господа, и молитвата им възлезе на небето. Неговото свето обиталище.

وَقامَ الكَهَنَةُ وَالَّلاوِيُّونَ وَبارَكُوا الشَّعبَ. فَسُمِعَ صَوتُهُمْ، وَوَصَلَتْ صَلاتَهُمُ إلَى المَسكَنِ المُقَدَّسِ في السَّماءِ.