1 Е лиу още проговаряйки рече:

ثُمَّ قالَ ألِيهُو:

2 М ислиш ли че, е право това, което рече ти: Моята правда в туй дело е повече от Божията?

«أتَحسِبُ أنَّ مِنَ الصَّوابِ أنْ تَقُولَ: ‹أنا أكثَرُ استِقامَةً مِنَ اللهِ›؟

3 З ащото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?

إنْ قُلْتَ، ‹ماذا أستَفِيدُ؟ كَيفَ أنْتَفِعُ إنْ تِرَكْتُ خَطِيَّتِي؟›

4 А з ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.

«سَأرُدُّ عَلَيكَ وَعَلَى أصحابِكَ الَّذِينَ مَعَكَ،

5 П огледни към небесата и виж; И гледай облаците, колко по-високо са от тебе.

تَطَلَّعْ إلَى السَّماواتِ وَانظُرْ، فَوقَ الغُيُومِ الَّتِي تَعلُوكَ كَثِيراً.

6 А ко съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?

اللهُ أعلَى مِنها. إنْ أخطَأْتَ، فَبِماذا تَضُرُّ اللهَ؟ وَإذا كَثَّرتَ مَعاصِيكَ، فَكَيفَ يُؤَثِّرُ هَذا فِيهِ؟

7 А ко си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?

إنْ كُنتَ بَرِيئاً، فَكَيفَ يَنتَفِعُ بِبَراءَتِكَ؟ أوْ ما الَّذِي يَنالُهُ مِنْ يَدِكَ؟

8 Н ечестието ти може да повреди само човек като тебе; А правдата ти може да ползува само човешки син.

لا يُؤَثِّرُ شَرُّكَ إلّا فِي إنسانٍ مِثلِكَ، وَلا تُؤَثِّرُ بَراءَتُكَ إلّا فِي البَشَرِ.

9 П оради много угнетения викат праведниците, Пищят поради насилието на мощните;

«يَصرُخُ النّاسُ مِنَ الاضطِهادِ العَظِيمِ، وَيَستَغِيثُونَ بِأحَدٍ يُخَلِّصُهُمْ مِنْ ذِراعِ الأقوِياءِ.

10 Н о пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,

وَلا يَقُولُ أحَدٌ مِنهُمْ مُتَذَمِّراً: ‹أينَ اللهُ صانِعِي الَّذِي يُعْطِي أغانِيَ فِي اللَّيلِ،

11 К ойто ни учи нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?

يُعَلِّمُنا أكثَرَ مِنْ وُحُوشِ الأرْضِ، وَيُعطِينا حِكمَةً أكثَرَ مِنْ طُيُورِ السَّماءِ.›

12 Т ака те викат; но Той не отговаря Да ги избави от гордостта на нечестивите.

«قَدْ يَصرُخُونَ فَلا يَستَجِيبُ اللهُ، وَذَلِكَ بِسَبَبِ كِبرِياءِ الأشرارِ.

13 Н аистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,

حَقّاً، لا يَستَمِعُ اللهُ إلَى الكَلامِ الباطِلِ، وَلا يَلتَفِتُ القَدِيرُ إلَيهِ.

14 К олко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото ти е пред Него, и напразно Го чакаш!

فَلِماذا تَشْكُو مِنْ أنَّهُ لا يَلتَفِتَ إلَيكَ؟ تَقُولُ إنَّ دَعْواكَ أمامَهُ، فَانتَظِرْ إذاً!

15 И сега, понеже не те е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,

«يَظُنُّ أيُّوبُ أنَّ اللهَ لا يُعاقِبُهُ، وَلا يَبالِي كَثِيراً بِخَطاياهُ،

16 З атова Иов отваря уста да говори суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.

لِذَلِكَ يُواصِلُ أيُّوبَ كَلامَهُ الفارِغَ، وَيُتابِعُ ثَرثَرَتَهُ بِلا مَعرِفَةٍ.»