1 ( По слав. 137) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, Ще Ти пея хваления пред боговете,

أحمَدُكَ مِنْ كُلِّ قَلبِي يا اللهُ. أُرَنِّمُ لَكَ أمامَ كُلِّ الآلِهَةِ.

2 Щ е ти се поклоня към светия Твой хълм, И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за милостта Ти, Защото си възвестил думата Си повече от цялото Си име.

أنحَنِي تُجاهَ هَيكَلِكَ المُقَدَّسِ. وَأُحمَدُ اسْمَكَ مِنْ أجلِ أمانَتِكَ وَمَحَبَّتِكَ. لأنَّكَ رَفَعْتَ اسْمَكَ وَكَلِمَتَكَ فَوقَ كُلِّ شَيءٍ.

3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; Ободрил си ме със силата в душата ми.

استَجَبتَ لِي يَومَ دَعَوتُكَ، وَشَدَّدْتَ نَفسِي.

4 Щ е Те прославят, Господи, всичките земни царе, Когато чуят думите на Твоите уста;

سَيُسَبِّحُكَ، يا اللهُ ، كُلُّ مُلُوكِ الأرْضِ حِينَ يَسمَعُونَ كَلامَكَ.

5 Д а! ще възпяват пътищата Господни, Че голяма е славата Господна.

وَليَتَغَنُّوا بِما يَفعَلُهُ اللهُ لأنَّ مَجدَ اللهِ عَظِيمٌ!

6 З ащото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа на смирения; А високоумния познава от далеч.

اللهُ مُمَجَّدٌ، غَيرَ أنَّهُ يَنتَبِهُ لِلمُتَواضِعِينَ، وَيَعرِفُ المُتَعالِينَ لَكِنَّهُ يَنأى عَنهُمْ.

7 Д аже ако премина всред утеснение, Ти ще ме съживиш; Ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; И десницата Ти ще ме избави.

إنْ سِرتُ فِي وَسَطِ ضِيقٍ لا تَدَعُ غَضَبَ عَدُوِّيَ يَقضِي عَلَيَّ، بَلْ تَمُدُّ يَدَكَ وَتُخَلِّصُنِي بِيَمِينِكَ.

8 Г оспод ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае до века, Не оставяй делата на Своите ръце.

اللهُ سَيَقتَصُّ لِي مِنْ أعدائِي لأنَّ رَحْمَتَكَ إلَى الأبَدِ، يا اللهُ. أنتَ خَلَقْتَنا بِيَدَيكَ، فَلا تَتَخَلَّ عَنّا.