1 ( По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа душе моя.

هَلِّلُويا! سَبِّحِي اللهَ ، يا نَفسِي!

2 Щ е хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.

طَوالَ حَياتِي سَأُسَبِّحُ اللهَ. لإلَهِي سَأُرَنِّمُ ما دُمتُ حَيّاً.

3 Н е уповавай на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.

عَلَى الأُمَراءِ لا تَتَّكِلْ، فَلَيسَ عِندَ بَشَرٍ قُدرَةٌ عَلَى أنْ يُخَلِّصَ.

4 И злиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.

هُمْ أيضاً يَمُوتُونَ، وَإلَى التُّرابِ يَعُودُونَ، وَكُلُّ أفكارِهِمْ وَخُطَطِهِمْ لا تُسفِرُ عَنْ شَيءٍ.

5 Б лажен оня, чиито помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,

هَنِيئاً لِمَنْ إلَهُ يَعْقُوبَ مُعِينُهُ، هَنِيئاً لِمَنْ يَتَّكِلُ عَلَى إلَهِهِ.

6 К ойто направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;

هُوَ الَّذِي صَنَعَ السَّماءَ وَالأرْضَ وَالبَحرَ، وَكُلَّ ما فِيها. هُوَ الَّذِي إلَى الأبَدِ يَحفَظُ الحَقَّ!

7 К ойто извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ ръзвързва вързаните.

هُوَ الَّذِي يُنصِفُ المَظلُومِينَ، وَيُطعِمُ الجِياعَ. اللهُ يُطلِقُ السُّجَناءَ.

8 Г оспод отваря очите на слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,

اللهُ يَفتَحُ عُيُونَ العُميِ، وَيُقِيمُ العاثِرِينَ. اللهُ يُحِبُّ الأبرارَ.

9 Г оспод пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.

اللهُ يَحمِي الغُرَباءَ، وَيُطعِمُ الأرامِلَ وَاليَتامَى، أمّا الأثَمَةُ فَيُحبِطُ طُرُقَهُمْ.

10 Г оспод ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!

لِيَملُكِ اللهُ إلَى الأبَدِ! جِيلاً بَعدَ جِيلٍ لِيَملُكْ إلَهُكِ، يا صِهْيَوْنَ. هَلِّلُويا!