1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

انظُرْ يا اللهُ ما حَلَّ بِنا. تَطَلَّعْ وَانظُرْ إلَى تَعيِيرِنا.

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

الأرْضُ الَّتِي وَرِثْناها صارَتْ لِلغُرَباءِ، وَأُعطِيَتْ بُيُوتُنا لِلأجانِبِ.

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

أيتاماً صِرْنا دُونَ آباءٍ، وَكَأرامِلَ أُمَّهاتُنا.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

بِالمالِ نَشْرَبُ ماءَنا، وَنَدفَعُ ثَمَنَ حَطَبِنا.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

يُلاحِقُونَنا عَنْ كَثَبٍ. تَعِبْنا، وَلَمْ نَلتَقِطْ أنفاسَنا.

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

مَدَدْنا أيادِينا إلَى مِصْرَ وَأشُّورَ لِيَكُونَ لَنا طَعامٌ يَكفِينا.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

أخطَأ آباؤُنا، وَهُمُ الآنَ مَوْتَى، وَنَحنُ نُعانِي مِنْ عَواقِبِ آثامِهِمْ.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

العَبِيدُ يَحكُمُونَنا، وَلَيسَ مَنْ يُحَرِّرُنا مِنْ قُوَّتِهِمْ.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

بِحَياتِنا نُخاطِرُ لِنَجلِبَ طَعامَنا، بِسَبَبِ سَيفِ المُطارِدِ.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

اسْوَدَّتْ جُلُودُنا كَفُرْنٍ بِسَبَبِ حُمَّى المَجاعَةِ.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

اغتَصَبَ جُنُودُ العَدُوِّ نِساءَ صِهْيَوْنَ، العَذارَى فِي مُدُنِ يَهُوذا.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

بِأمرِهِمْ شُنِقَ الأُمَراءُ، وَلَمْ يُوَقَّرِ الشُّيُوخُ.

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

يُدِيرَ شَبابُنا المُختارُونَ حَجَرَ الرَّحَى، وَمِنَ العَمَلِ الشّاقِّ يَتَعَثَّرُ الفِتيانُ.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

كَفَّ الشُّيُوخُ عَنِ الجُلُوسِ عِندَ البَوّابَةِ، وَكَفَّ الشُّبّانُ عَنْ عَزفِ المُوسِيقَى.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

تَوَقَّفَتْ قُلُوبُنا عَنِ الفَرَحِ، وَتَحَوَّلَ رَقْصُنا إلَى بُكاءٍ.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

سَقَطَ التّاجُ عَنْ رَأْسِنا. يا وَيلَنا، لِأنَّنا أخطَأْنا!

17 З атова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

لِهَذا كُلِّهِ قُلُوبُنا مُكتَئِبَةٌ. وَبِسَبَبِ هَذِهِ كُلِّها، لا تَرَى رَجاءً.

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

عَلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ المَهجُورِ تَسرَحُ الثَّعالِبُ.

19 Т и, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

لَكِنَّكَ يا اللهُ إلَى الأبَدِ تَسُودُ. عَرْشُكَ يَدُومُ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ.

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

لِماذا تَظَلُّ تَتَجاهَلُنا؟ لِماذا تَترُكُنا هَكَذا طَوِيلاً؟

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

أرْجِعْنا إلَيْكَ يا اللهُ فَنَرْجِعَ، وَاجْعَلْ حَياتَنا كَما كانَتْ قَدِيماً.

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

أمْ لَعَلَّكَ رَفَضِتَنا رَفْضاً تامّاً؟ وَغَضِبْتَ كَثِيراً عَلَينا؟