1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
耶 和 華 啊 , 求 你 記 念 我 們 所 遭 遇 的 事 , 觀 看 我 們 所 受 的 凌 辱 。
2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
我 們 的 產 業 歸 與 外 邦 人 ; 我 們 的 房 屋 歸 與 外 路 人 。
3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
我 們 是 無 父 的 孤 兒 ; 我 們 的 母 親 好 像 寡 婦 。
4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
我 們 出 錢 才 得 水 喝 ; 我 們 的 柴 是 人 賣 給 我 們 的 。
5 Н ашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.
追 趕 我 們 的 , 到 了 我 們 的 頸 項 上 ; 我 們 疲 乏 不 得 歇 息 。
6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
我 們 投 降 埃 及 人 和 亞 述 人 , 為 要 得 糧 吃 飽 。
7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
我 們 列 祖 犯 罪 , 而 今 不 在 了 ; 我 們 擔 當 他 們 的 罪 孽 。
8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
奴 僕 轄 制 我 們 , 無 人 救 我 們 脫 離 他 們 的 手 。
9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.
因 為 曠 野 的 刀 劍 , 我 們 冒 著 險 才 得 糧 食 。
10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
因 飢 餓 燥 熱 , 我 們 的 皮 膚 就 黑 如 爐 。
11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
敵 人 在 錫 安 玷 污 婦 人 , 在 猶 大 的 城 邑 玷 污 處 女 。
12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
他 們 吊 起 首 領 的 手 , 也 不 尊 敬 老 人 的 面 。
13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.
少 年 人 扛 磨 石 , 孩 童 背 木 柴 , 都 絆 跌 了 。
14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
老 年 人 在 城 門 口 斷 絕 ; 少 年 人 不 再 作 樂 。
15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
我 們 心 中 的 快 樂 止 息 , 跳 舞 變 為 悲 哀 。
16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
冠 冕 從 我 們 的 頭 上 落 下 ; 我 們 犯 罪 了 , 我 們 有 禍 了 !
17 З атова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.
這 些 事 我 們 心 裡 發 昏 , 我 們 的 眼 睛 昏 花 。
18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
錫 安 山 荒 涼 , 野 狗 ( 或 譯 : 狐 狸 ) 行 在 其 上 。
19 Т и, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.
耶 和 華 啊 , 你 存 到 永 遠 ; 你 的 寶 座 存 到 萬 代 。
20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
你 為 何 永 遠 忘 記 我 們 ? 為 何 許 久 離 棄 我 們 ?
21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
耶 和 華 啊 , 求 你 使 我 們 向 你 回 轉 , 我 們 便 得 回 轉 。 求 你 復 新 我 們 的 日 子 , 像 古 時 一 樣 。
22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.
你 竟 全 然 棄 絕 我 們 , 向 我 們 大 發 烈 怒 ?