1 З ащото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза го очаква; Всичко е неизвестно пред тях.
我 將 這 一 切 事 放 在 心 上 , 詳 細 考 究 , 就 知 道 義 人 和 智 慧 人 , 並 他 們 的 作 為 都 在 神 手 中 ; 或 是 愛 , 或 是 恨 , 都 在 他 們 的 前 面 , 人 不 能 知 道 。
2 В сичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.
凡 臨 到 眾 人 的 事 都 是 一 樣 : 義 人 和 惡 人 都 遭 遇 一 樣 的 事 ; 好 人 , 潔 淨 人 和 不 潔 淨 人 , 獻 祭 的 與 不 獻 祭 的 , 也 是 一 樣 。 好 人 如 何 , 罪 人 也 如 何 ; 起 誓 的 如 何 , 怕 起 誓 的 也 如 何 。
3 Т ова е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.
在 日 光 之 下 所 行 的 一 切 事 上 有 一 件 禍 患 , 就 是 眾 人 所 遭 遇 的 都 是 一 樣 , 並 且 世 人 的 心 充 滿 了 惡 ; 活 著 的 時 候 心 裡 狂 妄 , 後 來 就 歸 死 人 那 裡 去 了 。
4 З ащото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
與 一 切 活 人 相 連 的 , 那 人 還 有 指 望 , 因 為 活 著 的 狗 比 死 了 的 獅 子 更 強 。
5 З ащото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;
活 著 的 人 知 道 必 死 ; 死 了 的 人 毫 無 所 知 , 也 不 再 得 賞 賜 ; 他 們 的 名 無 人 記 念 。
6 О ще и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.
他 們 的 愛 , 他 們 的 恨 , 他 們 的 嫉 妒 , 早 都 消 滅 了 。 在 日 光 之 下 所 行 的 一 切 事 上 , 他 們 永 不 再 有 分 了 。
7 И ди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.
你 只 管 去 歡 歡 喜 喜 吃 你 的 飯 , 心 中 快 樂 喝 你 的 酒 , 因 為 神 已 經 悅 納 你 的 作 為 。
8 Д рехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.
你 的 衣 服 當 時 常 潔 白 , 你 頭 上 也 不 要 缺 少 膏 油 。
9 Р адвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
在 你 一 生 虛 空 的 年 日 , 就 是 神 賜 你 在 日 光 之 下 虛 空 的 年 日 , 當 同 你 所 愛 的 妻 , 快 活 度 日 , 因 為 那 是 你 生 前 在 日 光 之 下 勞 碌 的 事 上 所 得 的 分 。
10 В сичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш.
凡 你 手 所 當 做 的 事 要 盡 力 去 做 ; 因 為 在 你 所 必 去 的 陰 間 沒 有 工 作 , 沒 有 謀 算 , 沒 有 知 識 , 也 沒 有 智 慧 。
11 О бърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва според времето и случая.
我 又 轉 念 : 見 日 光 之 下 , 快 跑 的 未 必 能 贏 ; 力 戰 的 未 必 得 勝 ; 智 慧 的 未 必 得 糧 食 ; 明 哲 的 未 必 得 資 財 ; 靈 巧 的 未 必 得 喜 悅 。 所 臨 到 眾 人 的 是 在 乎 當 時 的 機 會 。
12 З ащото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.
原 來 人 也 不 知 道 自 己 的 定 期 。 魚 被 惡 網 圈 住 , 鳥 被 網 羅 捉 住 , 禍 患 忽 然 臨 到 的 時 候 , 世 人 陷 在 其 中 也 是 如 此 。
13 И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма:)
我 見 日 光 之 下 有 一 樣 智 慧 , 據 我 看 乃 是 廣 大 ,
14 И маше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.
就 是 有 一 小 城 , 其 中 的 人 數 稀 少 , 有 大 君 王 來 攻 擊 , 修 築 營 壘 , 將 城 圍 困 。
15 Н о в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.
城 中 有 一 個 貧 窮 的 智 慧 人 , 他 用 智 慧 救 了 那 城 , 卻 沒 有 人 記 念 那 窮 人 。
16 Т огава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.
我 就 說 , 智 慧 勝 過 勇 力 ; 然 而 那 貧 窮 人 的 智 慧 被 人 藐 視 , 他 的 話 也 無 人 聽 從 。
17 Д умите на мъдрите тихо изговорени се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.
寧 可 在 安 靜 之 中 聽 智 慧 人 的 言 語 , 不 聽 掌 管 愚 昧 人 的 喊 聲 。
18 М ъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.
智 慧 勝 過 打 仗 的 兵 器 ; 但 一 個 罪 人 能 敗 壞 許 多 善 事 。