1 А з рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.

我 心 裡 說 ： 來 罷 ， 我 以 喜 樂 試 試 你 ， 你 好 享 福 ！ 誰 知 ， 這 也 是 虛 空 。

2 Р екох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?

我 指 嬉 笑 說 ： 這 是 狂 妄 。 論 喜 樂 說 ： 有 何 功 效 呢 ？

3 Н амислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.

我 心 裡 察 究 ， 如 何 用 酒 使 我 肉 體 舒 暢 ， 我 心 卻 仍 以 智 慧 引 導 我 ； 又 如 何 持 住 愚 昧 ， 等 我 看 明 世 人 ， 在 天 下 一 生 當 行 何 事 為 美 。

4 Н аправих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;

我 為 自 己 動 大 工 程 ， 建 造 房 屋 ， 栽 種 葡 萄 園 ，

5 Н аправих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;

修 造 園 囿 ， 在 其 中 栽 種 各 樣 果 木 樹 ；

6 Н аправих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;

挖 造 水 池 ， 用 以 澆 灌 嫩 小 的 樹 木 。

7 П ридобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

我 買 了 僕 婢 ， 也 有 生 在 家 中 的 僕 婢 ； 又 有 許 多 牛 群 羊 群 ， 勝 過 以 前 在 耶 路 撒 冷 眾 人 所 有 的 。

8 С ъбрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.

我 又 為 自 己 積 蓄 金 銀 和 君 王 的 財 寶 ， 並 各 省 的 財 寶 ； 又 得 唱 歌 的 男 女 和 世 人 所 喜 愛 的 物 ， 並 許 多 的 妃 嬪 。

9 Т ака станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.

這 樣 ， 我 就 日 見 昌 盛 ， 勝 過 以 前 在 耶 路 撒 冷 的 眾 人 。 我 的 智 慧 仍 然 存 留 。

10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.

凡 我 眼 所 求 的 ， 我 沒 有 留 下 不 給 他 的 ； 我 心 所 樂 的 ， 我 沒 有 禁 止 不 享 受 的 ； 因 我 的 心 為 我 一 切 所 勞 碌 的 快 樂 ， 這 就 是 我 從 勞 碌 中 所 得 的 分 。

11 Т огава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.

後 來 ， 我 察 看 我 手 所 經 營 的 一 切 事 和 我 勞 碌 所 成 的 功 。 誰 知 都 是 虛 空 ， 都 是 捕 風 ； 在 日 光 之 下 毫 無 益 處 。

12 И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що може да стори човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?

我 轉 念 觀 看 智 慧 、 狂 妄 ， 和 愚 昧 。 在 王 以 後 而 來 的 人 還 能 做 甚 麼 呢 ？ 也 不 過 行 早 先 所 行 的 就 是 了 。

13 Т огава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.

我 便 看 出 智 慧 勝 過 愚 昧 ， 如 同 光 明 勝 過 黑 暗 。

14 Н а мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.

智 慧 人 的 眼 目 光 明 （ 光 明 原 文 是 在 他 頭 上 ） ， 愚 昧 人 在 黑 暗 裡 行 。 我 卻 看 明 有 一 件 事 ， 這 兩 等 人 都 必 遇 見 。

15 Т огава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.

我 就 心 裡 說 ： 愚 昧 人 所 遇 見 的 ， 我 也 必 遇 見 ， 我 為 何 更 有 智 慧 呢 ？ 我 心 裡 說 ， 這 也 是 虛 空 。

16 З ащото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.

智 慧 人 和 愚 昧 人 一 樣 ， 永 遠 無 人 記 念 ， 因 為 日 後 都 被 忘 記 ； 可 歎 智 慧 人 死 亡 ， 與 愚 昧 人 無 異 。

17 З а това, намразих живота, Защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.

我 所 以 恨 惡 生 命 ； 因 為 在 日 光 之 下 所 行 的 事 我 都 以 為 煩 惱 ， 都 是 虛 空 ， 都 是 捕 風 。

18 Н амразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;

我 恨 惡 一 切 的 勞 碌 ， 就 是 我 在 日 光 之 下 的 勞 碌 ， 因 為 我 得 來 的 必 留 給 我 以 後 的 人 。

19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.

那 人 是 智 慧 是 愚 昧 ， 誰 能 知 道 ？ 他 竟 要 管 理 我 勞 碌 所 得 的 ， 就 是 我 在 日 光 之 下 用 智 慧 所 得 的 。 這 也 是 虛 空 。

20 З а това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.

故 此 ， 我 轉 想 我 在 日 光 之 下 所 勞 碌 的 一 切 工 作 ， 心 便 絕 望 。

21 З ащото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.

因 為 有 人 用 智 慧 、 知 識 、 靈 巧 所 勞 碌 得 來 的 ， 卻 要 留 給 未 曾 勞 碌 的 人 為 分. 。 這 也 是 虛 空 ， 也 是 大 患 。

22 З ащото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?

人 在 日 光 之 下 勞 碌 累 心 ， 在 他 一 切 的 勞 碌 上 得 著 甚 麼 呢 ？

23 П онеже всичките му дни са само печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.

因 為 他 日 日 憂 慮 ， 他 的 勞 苦 成 為 愁 煩 ， 連 夜 間 心 也 不 安 。 這 也 是 虛 空 。

24 Н яма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.

人 莫 強 如 吃 喝 ， 且 在 勞 碌 中 享 福 ， 我 看 這 也 是 出 於 神 的 手 。

25 З ащото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?

論 到 吃 用 、 享 福 ， 誰 能 勝 過 我 呢 ？

26 П онеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде всичко на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.

神 喜 悅 誰 ， 就 給 誰 智 慧 、 知 識 ， 和 喜 樂 ； 惟 有 罪 人 ， 神 使 他 勞 苦 ， 叫 他 將 所 收 聚 的 、 所 堆 積 的 歸 給 神 所 喜 悅 的 人 。 這 也 是 虛 空 ， 也 是 捕 風 。