1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

名 譽 強 如 美 好 的 的 膏 油 ； 人 死 的 日 子 勝 過 人 生 的 日 子 。

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

往 遭 喪 的 家 去 ， 強 如 往 宴 樂 的 家 去 ； 因 為 死 是 眾 人 的 結 局 ， 活 人 也 必 將 這 事 放 在 心 上 。

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

憂 愁 強 如 喜 笑 ； 因 為 面 帶 愁 容 ， 終 必 使 心 喜 樂 。

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

智 慧 人 的 心 在 遭 喪 之 家 ； 愚 昧 人 的 心 在 快 樂 之 家 。

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

聽 智 慧 人 的 責 備 ， 強 如 聽 愚 昧 人 的 歌 唱 。

6 З ащото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

愚 昧 人 的 笑 聲 ， 好 像 鍋 下 燒 荊 棘 的 爆 聲 ； 這 也 是 虛 空 。

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

勒 索 使 智 慧 人 變 為 愚 妄 ； 賄 賂 能 敗 壞 人 的 慧 心 。

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

事 情 的 終 局 強 如 事 情 的 起 頭 ； 存 心 忍 耐 的 ， 勝 過 居 心 驕 傲 的 。

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

你 不 要 心 裡 急 躁 惱 怒 ， 因 為 惱 怒 存 在 愚 昧 人 的 懷 中 。

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

不 要 說 ： 先 前 的 日 子 強 過 如 今 的 日 子 ， 是 甚 麼 緣 故 呢 ？ 你 這 樣 問 ， 不 是 出 於 智 慧 。

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

智 慧 和 產 業 並 好 ， 而 且 見 天 日 的 人 得 智 慧 更 為 有 益 。

12 З ащото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

因 為 智 慧 護 庇 人 ， 好 像 銀 錢 護 庇 人 一 樣 。 惟 獨 智 慧 能 保 全 智 慧 人 的 生 命 。 這 就 是 知 識 的 益 處 。

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

你 要 察 看 神 的 作 為 ； 因 神 使 為 曲 的 ， 誰 能 變 為 直 呢 ？

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

遇 亨 通 的 日 子 你 當 喜 樂 ； 遭 患 難 的 日 子 你 當 思 想 ； 因 為 神 使 這 兩 樣 並 列 ， 為 的 是 叫 人 查 不 出 身 後 有 甚 麼 事 。

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

有 義 人 行 義 ， 反 致 滅 亡 ； 有 惡 人 行 惡 ， 倒 享 長 壽 。 這 都 是 我 在 虛 度 之 日 中 所 見 過 的 。

16 Н е ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

不 要 行 義 過 分 ， 也 不 要 過 於 自 逞 智 慧 ， 何 必 自 取 敗 亡 呢 ？

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

不 要 行 惡 過 分 ， 也 不 要 為 人 愚 昧 ， 何 必 不 到 期 而 死 呢 ？

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

你 持 守 這 個 為 美 ， 那 個 也 不 要 鬆 手 ； 因 為 敬 畏 神 的 人 ， 必 從 這 兩 樣 出 來 。

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

智 慧 使 有 智 慧 的 人 比 城 中 十 個 官 長 更 有 能 力 。

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

時 常 行 善 而 不 犯 罪 的 義 人 ， 世 上 實 在 沒 有 。

21 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

人 所 說 的 一 切 話 ， 你 不 要 放 在 心 上 ， 恐 怕 聽 見 你 的 僕 人 咒 詛 你 。

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

因 為 你 心 裡 知 道 ， 自 己 也 曾 屢 次 咒 詛 別 人 。

23 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

我 曾 用 智 慧 試 驗 這 一 切 事 ； 我 說 ， 要 得 智 慧 ， 智 慧 卻 離 我 遠 。

24 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

萬 事 之 理 ， 離 我 甚 遠 ， 而 且 最 深 ， 誰 能 測 透 呢 ？

25 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

我 轉 念 ， 一 心 要 知 道 ， 要 考 察 ， 要 尋 求 智 慧 和 萬 事 的 理 由 ； 又 要 知 道 邪 惡 為 愚 昧 ， 愚 昧 為 狂 妄 。

26 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

我 得 知 有 等 婦 人 比 死 還 苦 ： 他 的 心 是 網 羅 ， 手 是 鎖 鍊 。 凡 蒙 神 喜 悅 的 人 必 能 躲 避 他 ； 有 罪 的 人 卻 被 他 纏 住 了 。

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

傳 道 者 說 ： 看 哪 ， 一 千 男 子 中 ， 我 找 到 一 個 正 直 人 ， 但 眾 女 子 中 ， 沒 有 找 到 一 個 。 我 將 這 事 一 一 比 較 ， 要 尋 求 其 理 ， 我 心 仍 要 尋 找 ， 卻 未 曾 找 到 。

28 В иж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

a

29 ( И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

我 所 找 到 的 只 有 一 件 ， 就 是 神 造 人 原 是 正 直 ， 但 他 們 尋 出 許 多 巧 計 。