1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

A good name is better than precious perfume, and the day of death better than the day of one’s birth.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

It is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting, for that is the end of all men; and the living will lay it to heart.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Sorrow is better than laughter, for by the sadness of the countenance the heart is made better and gains gladness.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

The heart of the wise is in the house of mourning, but the heart of fools is in the house of mirth and sensual joy.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

It is better for a man to hear the rebuke of the wise than to hear the song of fools.

6 З ащото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

For like the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool. This also is vanity (emptiness, falsity, and futility)!

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Surely oppression and extortion make a wise man foolish, and a bribe destroys the understanding and judgment.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

Better is the end of a thing than the beginning of it, and the patient in spirit is better than the proud in spirit.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

Do not be quick in spirit to be angry or vexed, for anger and vexation lodge in the bosom of fools.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Do not say, Why were the old days better than these? For it is not wise or because of wisdom that you ask this.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Wisdom is as good as an inheritance, yes, more excellent it is for those who see the sun.

12 З ащото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

For wisdom is a defense even as money is a defense, but the excellency of knowledge is that wisdom shields and preserves the life of him who has it.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Consider the work of God: who can make straight what He has made crooked?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

In the day of prosperity be joyful, but in the day of adversity consider that God has made the one side by side with the other, so that man may not find out anything that shall be after him.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

I have seen everything in the days of my vanity (my emptiness, falsity, vainglory, and futility): there is a righteous man who perishes in his righteousness, and there is a wicked man who prolongs his life in his evildoing.

16 Н е ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

Be not righteous overmuch, neither strive to make yourself overwise—why should you destroy yourself ?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

be not wicked overmuch or willfully, neither be foolish—why should you die before your time?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

It is good that you should take hold of this and from that withdraw not your hand; for he who fears and worships God will come forth from them all.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

wisdom is a strength to the wise man more than ten rulers or valiant generals who are in the city.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Surely there is not a righteous man upon earth who does good and never sins.

21 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Do not give heed to everything that is said, lest you hear your servant cursing you—

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

For often your own heart knows that you have likewise cursed others.

23 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

All this have I tried and proved by wisdom. I said, I will be wise —but it was far from me.

24 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

That which is is far off, and that which is deep is very deep—who can find it out ?

25 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

I turned about and my heart was set to know and to search out and to seek wisdom and the reason of things, and to know that wickedness is folly and that foolishness is madness.

26 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

And I found that more bitter than death is the woman whose heart is snares and nets and whose hands are bands. Whoever pleases God shall escape from her, but the sinner shall be taken by her.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

Behold, this I have found, says the Preacher, while weighing one thing after another to find out the right estimate —

28 В иж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

Which I am still seeking but have not found—one upright man among a thousand have I found, but an upright woman among all those have I not found.

29 ( И душата ми още го изследва, но не съм го намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

Behold, this is the only I have found: God made man upright, but they have sought out many devices.