1 И маше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

There was a certain man of Ramathaim-zophim, of the hill country of Ephraim, named Elkanah son of Jeroham, the son of Elihu, the son of Tohu, the son of Zuph, an Ephraimite.

2 Т ой имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

He had two wives, one named Hannah and the other named Peninnah. Peninnah had children, but Hannah had none.

3 Т оя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

This man went from his city year by year to worship and sacrifice to the Lord of hosts at Shiloh, where Hophni and Phinehas, the two sons of Eli, were the Lord’s priests.

4 И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

When the day came that Elkanah sacrificed, he would give to Peninnah his wife and all her sons and daughters portions.

5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

But to Hannah he gave a double portion, for he loved Hannah, but the Lord had given her no children.

6 А съперницата й я дразнеше много, за да я направи тъжи, загдето Господ беше затворил утробата й.

and her rival provoked her greatly to vex her, because the Lord had left her childless.

7 ( Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така Фенина я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

So it was year after year; whenever Hannah went up to the Lord’s house, Peninnah provoked her, so she wept and did not eat.

8 Н о мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

Then Elkanah her husband said to her, Hannah, why do you cry? And why do you not eat? And why are you grieving? Am I not more to you than ten sons?

9 А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

So Hannah rose after they had eaten and drunk in Shiloh. Now Eli the priest was sitting on his seat beside a post of the temple (tent) of the Lord.

10 Т я, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

And was in distress of soul, praying to the Lord and weeping bitterly.

11 А направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

She vowed, saying, O Lord of hosts, if You will indeed look on the affliction of Your handmaid and remember, and not forget Your handmaid but will give me a son, I will give him to the Lord all his life; no razor shall touch his head.

12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

And as she continued praying before the Lord, Eli noticed her mouth.

13 З ащото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът и не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

Hannah was speaking in her heart; only her lips moved but her voice was not heard. So Eli thought she was drunk.

14 З а туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

Eli said to her, How long will you be intoxicated? Put wine away from you.

15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

But Hannah answered, No, my lord, I am a woman of a sorrowful spirit. I have drunk neither wine nor strong drink, but I was pouring out my soul before the Lord.

16 Н е считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

Regard not your handmaid as a wicked woman; for out of my great complaint and bitter provocation I have been speaking.

17 Т огава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

Then Eli said, Go in peace, and may the God of Israel grant your petition which you have asked of Him.

18 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благоволението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше скръбно.

Hannah said, Let your handmaid find grace in your sight. So went her way and ate, her countenance no longer sad.

19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

The family rose early the next morning, worshiped before the Lord, and returned to their home in Ramah. Elkanah knew Hannah his wife, and the Lord remembered her.

20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото, каза: От Господа го изпросих.

Hannah became pregnant and in due time bore a son and named him Samuel, Because, she said, I have asked him of the Lord.

21 И Елкана с целия си дом отиде за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

And Elkanah and all his house went up to offer to the Lord the yearly sacrifice and pay his vow.

22 Н о Анна не отиде, защото рече на мъжа си: Не ще да отида докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

But Hannah did not go, for she said to her husband, I will not go until the child is weaned, and then I will bring him, that he may appear before the Lord and remain there as long as he lives.

23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

Elkanah her husband said to her, Do what seems best to you. Wait until you have weaned him; only may the Lord establish His word. So Hannah remained and nursed her son until she weaned him.

24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

When she had weaned him, she took him with her, with a three-year-old bull, an ephah of flour, and a skin bottle of wine, and brought Samuel to the Lord’s house in Shiloh. The child was growing.

25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

Then they slew the bull, and brought the child to Eli.

26 И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

Hannah said, Oh, my lord! As your soul lives, my lord, I am the woman who stood by you here praying to the Lord.

27 З а това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

For this child I prayed, and the Lord has granted my petition made to Him.

28 З атова и аз го доведох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.

Therefore I have given him to the Lord; as long as he lives he is given to the Lord. And they worshiped the Lord there.