1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

Now when it was determined that we should sail for Italy, they turned Paul and some other prisoners over to a centurion of the imperial regiment named Julius.

2 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

And going aboard a ship from Adramyttium which was about to sail for the ports along the coast of Asia, we put out to sea; and Aristarchus, a Macedonian from Thessalonica, accompanied us.

3 Н а другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.

The following day we landed at Sidon, and Julius treated Paul in a loving way, with much consideration (kindness and care), permitting him to go to his friends and be refreshed and be cared for.

4 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

After putting to sea from there we passed to the leeward (south side) of Cyprus, for the winds were contrary to us.

5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.

And when we had sailed over of sea which lies off Cilicia and Pamphylia, we reached Myra in Lycia.

6 Т ам стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.

There the centurion found an Alexandrian ship bound for Italy, and he transferred us to it.

7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

For a number of days we made slow progress and arrived with difficulty off Cnidus; then, as the wind did not permit us to proceed, we went under the lee (shelter) of Crete off Salmone,

8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.

And coasting along it with difficulty, we arrived at a place called Fair Havens, near which is located the town of Lasea.

9 Н о като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

But as much time had been lost and navigation was already dangerous, for the time for the Fast had already gone by, Paul warned and advised them,

10 Г оспода, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

Saying, Sirs, I perceive that this voyage will be attended with disaster and much heavy loss, not only of the cargo and the ship but of our lives also.

11 Н о стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,

However, the centurion paid greater attention to the pilot and to the owner of the ship than to what Paul said.

12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

And as the harbor was not well situated and so unsuitable to winter in, the majority favored the plan of putting to sea again from there, hoping somehow to reach Phoenice, a harbor of Crete facing southwest and northwest, and winter there.

13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.

So when the south wind blew softly, supposing they were gaining their object, they weighed anchor and sailed along Crete, hugging the coast.

14 Н о след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;

But soon afterward a violent wind, called a northeaster, came bursting down from the island.

15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

And when the ship was caught and was unable to head against the wind, we gave up and, letting her drift, were borne along.

16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

We ran under the shelter of a small island called Cauda, where we managed with difficulty to draw the boat on deck and secure it.

17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

After hoisting it on board, they used supports with ropes to undergird and brace the ship; then afraid that they would be driven into the Syrtis, they lowered the gear (sails and ropes) and so were driven along.

18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

As we were being dangerously tossed about by the violence of the storm, the next day they began to throw the freight overboard;

19 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

And the third day they threw out with their own hands the ship’s equipment (the tackle and the furniture).

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

And when neither sun nor stars were visible for many days and no small tempest kept raging about us, all hope of our being saved was finally abandoned.

21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.

Then as they had eaten nothing for a long time, Paul came forward into their midst and said, Men, you should have listened to me, and should not have put to sea from Crete and brought on this disaster and harm and misery and loss.

22 Н о и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;

But now I beg you to be in good spirits and take heart, for there will be no loss of life among you but only of the ship.

23 з ащото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,

For this night there stood by my side an angel of the God to Whom I belong and Whom I serve and worship,

24 Н е бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

And he said, Do not be frightened, Paul! It is necessary for you to stand before Caesar; and behold, God has given you all those who are sailing with you.

25 З атова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

So keep up your courage, men, for I have faith (complete confidence) in God that it will be exactly as it was told me;

26 О баче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

But we shall have to be stranded on some island.

27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

The fourteenth night had come and we were drifting and being driven about in the Adriatic Sea, when about midnight the sailors began to suspect that they were drawing near to some land.

28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.

So they took soundings and found twenty fathoms, and a little farther on they sounded again and found fifteen fathoms.

29 З атова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

Then fearing that we might fall off onto rocks, they dropped four anchors from the stern and kept wishing for daybreak to come.

30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

And as the sailors were trying to escape from the ship and were lowering the small boat into the sea, pretending that they were going to lay out anchors from the bow,

31 П авел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.

Paul said to the centurion and the soldiers, Unless these men remain in the ship, you cannot be saved.

32 Т огава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

Then the soldiers cut away the ropes that held the small boat, and let it fall and drift away.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

While they waited until it should become day, Paul entreated them all to take some food, saying, This is the fourteenth day that you have been continually in suspense and on the alert without food, having eaten nothing.

34 З атуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

So I urge (warn, exhort, encourage, advise) you to take some food —it will give you strength; for not a hair is to perish from the head of any one of you.

35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.

Having said these words, he took bread and, giving thanks to God before them all, he broke it and began to eat.

36 О т това всички се ободриха, та ядоха и те.

Then they all became more cheerful and were encouraged and took food themselves.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

All told there were 276 souls of us in the ship.

38 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

And after they had eaten sufficiently, to lighten the ship, throwing out the wheat into the sea.

39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

Now when it was day, they did not recognize it, but they noticed a bay with a beach on which they purposed to run the ship ashore if they possibly could.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.

So they cut the cables and severed the anchors and left them in the sea; at the same time unlashing the ropes that held the rudders and hoisting the foresail to the wind, they headed for the beach.

41 Н о изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

But striking a crosscurrent (a place open to two seas) they ran the ship aground. The prow stuck fast and remained immovable, and the stern began to break up under the violent force of the waves.

42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

It was the counsel of the soldiers to kill the prisoners, lest any of them should swim to land and escape;

43 Н о стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,

But the centurion, wishing to save Paul, prevented their carrying out their purpose. He commanded those who could swim to throw themselves overboard first and make for the shore,

44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.

And the rest on heavy boards or pieces of the vessel. And so it was that all escaped safely to land.