1 И когато бе решено да отплуваме за Италия, предадоха Павла и някои други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 И като се качихме на един Адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай Азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 Н а другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павла, и му позволи да отиде при приятелите си за да му пригодят.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.

4 и оттам като станахме, плувахме на завет под Кипър, понеже ветровете бяха противни.

И оттам, като станахме, плавахме на за̀вет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

5 И като преплувахме Киликийското и Памфилийското море, стигнахме в Ликийския град Мира.

И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.

6 Т ам стотникът намери един Александрийски кораб, който плуваше за Италия н тури ни в него.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.

7 И след като бяхме плували бавно за много дни, и едвам стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плувахме на завет под Крит срещу нос Салмон.

И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на за̀вет под Крит срещу нос Салмон.

8 И като преминахме него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо при което бе град Ласей.

И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

9 Н о като беше се минало много време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше вече минал, Павел ги съветваше, казвайки им:

Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

10 Г оспода, виждам, че плуването ще бъде придружено с повреда и голяма пагуба, не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 Н о стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба отколкото на Павловите думи,

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.

12 И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се дигнат оттам за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, Критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват. Морската буря

13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те дигнаха котва та плуваха близо покрай Крит.

И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.

14 Н о след малко, спусна се от острова бурен вятър, наречен Евраквилон;

Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,

15 и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 И като минахме на завет под едно островче наречено Клавдий, сполучихме с мъка да запазим ладията;

И като минахме на за̀вет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;

17 и когато я издигнаха, употребяваха всякакви средства, и препасваха кораба изотдолу; и боейки се да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.

И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

19 И на третия ден те със своите ръце изхвърлиха вещите на кораба.

И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.

20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 А подир дълго неядене Павел застана между тях и рече: Господа, трябваше да ме слушате да се не дигаме от Крит, та да ни не постигнеше тая повреда и пагуба.

А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.

22 Н о и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само кораба;

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

23 з ащото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, застана до мене тая нощ и рече,

защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:

24 Н е бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плуват с тебе.

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.

25 З атова, господа бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано.

Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

26 О баче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 А когато настана четиринадесетата нощ, и ние се тласкахме насам-натам по Адриатическото море, около, среднощ корабниците усетиха, че се приближават до някоя суша.

А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и отивайки малко по-нататък пак измериха, и намериха че е петнадесет разтега.

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

29 З атова, боейки се да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задницата, и ожидаха да съмне.

Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.

30 И понеже корабниците възнамеряваха да избягат от кораба, и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм предницата,

И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,

31 П авел рече на стотника и на войниците: Ако тия не останат в кораба, вие не можете се избави.

Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 Т огава войниците отрязаха въжата на ладията и оставиха я да се носи от морето.

Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи в морето.

33 А на съмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден как чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.

34 З атуй ви моля да похапнете, защото това ще помогне за вашето избавление; понеже никому от вас ни косъм от главата няма да загине.

Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.

35 И като рече това, взе хляб, благодари Богу пред всички та разчупи, и почна да яде.

И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.

36 О т това всички се ободриха, та ядоха и те.

От това всички се ободриха и ядоха и те.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 И като се нахраниха, облекчаваха кораба, като изхвърляха житото в морето.

След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето. Корабокрушението

39 И когато се разсъмна, те не познаваха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тикнат кораба, ако бе възможно.

И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.

40 И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха още и връзките на кормилата, развиха малкото платно по посоката на вятъра, и се отправиха към, брега.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 Н о изпаднаха на едно място, дето морето биеше от две страни, и там кораба заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 И войниците съветваха да се избият запрените, да не би да изплува някой и да избяга.

И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

43 Н о стотникът като искаше да избави Павла, възпря ги от това намерение, и заповяда да скочат в морето първо ония, които знаяха да плават, и да излязат на сухо,

Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 а останалите да се спасяват кои на дъски, кои пък на нещо от кораба. И така стана та всички излязоха безопасно на сушата.

а останалите да се спасяват - кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.