1 К огда решено было плыть нам в Италию, то отдали Павла и некоторых других узников сотнику Августова полка, именем Юлию.

И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 М ы взошли на Адрамитский корабль и отправились, намереваясь плыть около Асийских мест. С нами был Аристарх, Македонянин из Фессалоники.

И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай брега на Азия, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 Н а другой пристали к Сидону. Юлий, поступая с Павлом человеколюбиво, позволил ему сходить к друзьям и воспользоваться их усердием.

На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.

4 О тправившись оттуда, мы приплыли в Кипр, по причине противных ветров,

И оттам, като станахме, плавахме на за̀вет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

5 и , переплыв море против Киликии и Памфилии, прибыли в Миры Ликийские.

И като преплавахме Киликийско и Памфилийско море, стигнахме в ликийския град Мира.

6 Т ам сотник нашел Александрийский корабль, плывущий в Италию, и посадил нас на него.

Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи в него.

7 М едленно плавая многие дни и едва поровнявшись с Книдом, по причине неблагоприятного нам ветра, мы подплыли к Криту при Салмоне.

И след като бяхме плавали бавно много дни и едва стигнахме Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на за̀вет под Крит срещу нос Салмон.

8 П робравшись же с трудом мимо него, прибыли к одному месту, называемому Хорошие Пристани, близ которого был город Ласея.

И като преминахме и него с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

9 Н о как прошло довольно времени, и плавание было уже опасно, потому что и пост уже прошел, то Павел советовал,

Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

10 г оворя им: мужи! я вижу, что плавание будет с затруднениями и с большим вредом не только для груза и корабля, но и для нашей жизни.

Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и големи щети не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 Н о сотник более доверял кормчему и начальнику корабля, нежели словам Павла.

Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на думите на Павел.

12 А как пристань не была приспособлена к зимовке, то многие давали совет отправиться оттуда, чтобы, если можно, дойти до Финика, пристани Критской, лежащей против юго-западного и северо-западного ветра, и перезимовать.

И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа на югозапад и северозапад, и там да презимуват. Морската буря

13 П одул южный ветер, и они, подумав, что уже получили желаемое, отправились, и поплыли поблизости Крита.

И когато подухна южен вятър, като мислеха, че са постигнали целта си, те вдигнаха котвата и плаваха близо покрай Крит.

14 Н о скоро поднялся против него ветер бурный, называемый эвроклидон.

Но малко след това от острова се спусна бурен вятър, наречен евраквилон,

15 К орабль схватило так, что он не мог противиться ветру, и мы носились, отдавшись волнам.

и когато корабът бе настигнат от вятъра и поради него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят.

16 И , набежав на один островок, называемый Клавдой, мы едва могли удержать лодку.

И като минахме на за̀вет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да запазим лодката;

17 П одняв ее, стали употреблять пособия и обвязывать корабль; боясь же, чтобы не сесть на мель, спустили парус и таким образом носились.

и когато я извадиха, употребяваха всякакви средства и препасваха кораба отдолу; и като се бояха да не бъдат тласнати върху Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 Н а другой день, по причине сильного обуревания, начали выбрасывать,

И понеже бяхме в голяма беда поради бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

19 а на третий мы своими руками побросали с корабля вещи.

И на третия ден те, със собствените си ръце, изхвърлиха корабното оборудване.

20 Н о как многие дни не видно было ни солнца, ни звезд и продолжалась немалая буря, то наконец исчезала всякая надежда к нашему спасению.

И понеже в продължение на много дни не се виждаше нито слънце, нито звезди и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.

21 И как долго не ели, то Павел, став посреди них, сказал: мужи! надлежало послушаться меня и не отходить от Крита, чем и избежали бы сих затруднений и вреда.

А след дълго гладуване Павел застана между тях и каза: Господа, трябваше да ме слушате да не вдигаме котва от Крит, за да не ни постигнат тези повреди и щети.

22 Т еперь же убеждаю вас ободриться, потому что ни одна душа из вас не погибнет, а только корабль.

Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

23 И бо Ангел Бога, Которому принадлежу я и Которому служу, явился мне в эту ночь

защото ангел от Бога, на Когото аз принадлежа и на Когото служа, застана до мене тази нощ и каза:

24 и сказал: 'не бойся, Павел! тебе должно предстать пред кесаря, и вот, Бог даровал тебе всех плывущих с тобою'.

Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред Цезаря; и, ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.

25 П осему ободритесь, мужи, ибо я верю Богу, что будет так, как мне сказано.

Затова, господа, бъдете бодри; защото вярвам в Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

26 Н ам должно быть выброшенными на какой-нибудь остров.

Но ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 В четырнадцатую ночь, как мы носимы были в Адриатическом море, около полуночи корабельщики стали догадываться, что приближаются к какой-то земле,

А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

28 и , вымерив глубину, нашли двадцать сажен; потом на небольшом расстоянии, вымерив опять, нашли пятнадцать сажен.

И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

29 О пасаясь, чтобы не попасть на каменистые места, бросили с кормы четыре якоря, и ожидали дня.

Затова, като се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви от задната част и чакаха да съмне.

30 К огда же корабельщики хотели бежать с корабля и спускали на море лодку, делая вид, будто хотят бросить якоря с носа,

И понеже моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили ладията в морето под предлог, че щели да пуснат котви откъм носа,

31 П авел сказал сотнику и воинам: если они не останутся на корабле, то вы не можете спастись.

Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат в кораба, вие не можете да се избавите.

32 Т огда воины отсекли веревки у лодки, и она упала.

Тогава войниците отрязаха въжетата на ладията и я оставиха да се носи в морето.

33 П еред наступлением дня Павел уговаривал всех принять пищу, говоря: сегодня четырнадцатый день, как вы, в ожидании, остаетесь без пищи, не вкушая ничего.

А на съмване Павел канеше всички да похапнат, като казваше: Днес е четиринадесетият ден, откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нищо.

34 П отому прошу вас принять пищу: это послужит к сохранению вашей жизни; ибо ни у кого из вас не пропадет волос с головы.

Затова ви моля да похапнете, защото това ще спомогне за вашето избавление; понеже на никого от вас нито косъм от главата няма да падне.

35 С казав это и взяв хлеб, он возблагодарил Бога перед всеми и, разломив, начал есть.

И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички и разчупи, и започна да яде.

36 Т огда все ободрились и также приняли пищу.

От това всички се ободриха и ядоха и те.

37 Б ыло же всех нас на корабле двести семьдесят шесть душ.

А в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 Н асытившись же пищею, стали облегчать корабль, выкидывая пшеницу в море.

След като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето. Корабокрушението

39 К огда настал день, земли не узнавали, а усмотрели только некоторый залив, имеющий берег, к которому и решились, если можно, пристать с кораблем.

И когато се разсъмна, те не познаха земята; обаче забелязаха един залив с песъчлив бряг, в който се решиха да тласнат кораба, ако е възможно.

40 И , подняв якоря, пошли по морю и, развязав рули и подняв малый парус по ветру, держали к берегу.

И като откачиха котвите, оставиха ги в морето, развързаха също и въжетата на кормилата, издигнаха малкото платно по посока на вятъра и се отправиха към брега.

41 П опали на косу, и корабль сел на мель. Нос увяз и остался недвижим, а корма разбивалась силою волн.

Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 В оины согласились было умертвить узников, чтобы кто-- нибудь, выплыв, не убежал.

И войниците се наговориха да се избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

43 Н о сотник, желая спасти Павла, удержал их от сего намерения, и велел умеющим плавать первым броситься и выйти на землю,

Но стотникът, като искаше да избави Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 п рочим же кому на досках, а кому на чем-нибудь от корабля; и таким образом все спаслись на землю.

а останалите да се спасяват - кой на дъски, кой пък на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.