1 ( 21-1) ^^Начальнику хора. При появлении зари. Псалом Давида.^^ (21-2) Боже мой! Боже мой! для чего Ты оставил меня? Далеки от спасения моего слова вопля моего.

(По слав. 21.) За първия певец, по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането ми?

2 ( 21-3) Боже мой! я вопию днем, --и Ты не внемлешь мне, ночью, --и нет мне успокоения.

Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих.

3 ( 21-4) Но Ты, Святый, живешь среди славословий Израиля.

Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израелевите хваления.

4 ( 21-5) На Тебя уповали отцы наши; уповали, и Ты избавлял их;

На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха - и Ти ги избави.

5 ( 21-6) к Тебе взывали они, и были спасаемы; на Тебя уповали, и не оставались в стыде.

Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха.

6 ( 21-7) Я же червь, а не человек, поношение у людей и презрение в народе.

А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа.

7 ( 21-8) Все, видящие меня, ругаются надо мною, говорят устами, кивая головою:

Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват:

8 ( 21-9) 'он уповал на Господа; пусть избавит его, пусть спасет, если он угоден Ему'.

Той упова на Господа: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него.

9 ( 21-10) Но Ты извел меня из чрева, вложил в меня упование у грудей матери моей.

Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

10 ( 21-11) На Тебя оставлен я от утробы; от чрева матери моей Ты--Бог мой.

на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11 ( 21-12) Не удаляйся от меня, ибо скорбь близка, а помощника нет.

Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник.

12 ( 21-13) Множество тельцов обступили меня; тучные Васанские окружили меня,

Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха.

13 ( 21-14) раскрыли на меня пасть свою, как лев, алчущий добычи и рыкающий.

Отвориха срещу мен устата си - като лъв, който граби и реве.

14 ( 21-15) Я пролился, как вода; все кости мои рассыпались; сердце мое сделалось, как воск, растаяло посреди внутренности моей.

Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми.

15 ( 21-16) Сила моя иссохла, как черепок; язык мой прильпнул к гортани моей, и Ты свел меня к персти смертной.

Силата ми изсъхна като черепка и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16 ( 21-17) Ибо псы окружили меня, скопище злых обступило меня, пронзили руки мои и ноги мои.

Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми.

17 ( 21-18) Можно было бы перечесть все кости мои; а они смотрят и делают из меня зрелище;

Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат.

18 ( 21-19) делят ризы мои между собою и об одежде моей бросают жребий.

Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий.

19 ( 21-20) Но Ты, Господи, не удаляйся от меня; сила моя! поспеши на помощь мне;

Но Ти, Господи, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20 ( 21-21) избавь от меча душу мою и от псов одинокую мою;

Избави от меч душата ми, живота ми - от силата на кучето.

21 ( 21-22) спаси меня от пасти льва и от рогов единорогов, услышав, меня.

Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

22 ( 21-23) Буду возвещать имя Твое братьям моим, посреди собрания восхвалять Тебя.

Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля.

23 ( 21-24) Боящиеся Господа! восхвалите Его. Все семя Иакова! прославь Его. Да благоговеет пред Ним все семя Израиля,

Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израелевото потомство.

24 ( 21-25) ибо Он не презрел и не пренебрег скорби страждущего, не скрыл от него лица Своего, но услышал его, когда сей воззвал к Нему.

Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него.

25 ( 21-26) О Тебе хвала моя в собрании великом; воздам обеты мои пред боящимися Его.

От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

26 ( 21-27) Да едят бедные и насыщаются; да восхвалят Господа ищущие Его; да живут сердца ваши во веки!

Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно.

27 ( 21-28) Вспомнят, и обратятся к Господу все концы земли, и поклонятся пред Тобою все племена язычников,

Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите;

28 ( 21-29) ибо Господне есть царство, и Он--Владыка над народами.

защото царството е на Господа и Той владее над народите.

29 ( 21-30) Будут есть и поклоняться все тучные земли; преклонятся пред Ним все нисходящие в персть и не могущие сохранить жизни своей.

Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си,

30 ( 21-31) Потомство будет служить Ему, и будет называться Господним вовек:

неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

31 ( 21-32) придут и будут возвещать правду Его людям, которые родятся, что сотворил Господь.

Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.