1 И собрали Филистимляне все ополчения свои в Афеке, а Израильтяне расположились станом у источника, что в Изрееле.
И така, филистимците събраха всичките си войски в Афек; а израелтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел.
2 К нязья Филистимские шли с сотнями и тысячами, Давид же и люди его шли позади с Анхусом.
И филистимските началници вървяха със стотниците си и с хилядите си войници; а Давид и мъжете му идваха отзад с Анхус.
3 И говорили князья Филистимские: это что за Евреи? Анхус отвечал князьям Филистимским: разве не знаете, что это Давид, раб Саула, царя Израильского? он при мне уже более года, и я не нашел в нем ничего худого со времени его прихода до сего дня.
Тогава филистимските военачалници казаха: Какво търсят тук тези евреи? Анхус им отговори: Това не е ли Давид, слугата на Израелевия цар Саул, който е бил с мене през тези дни и години и аз не съм открил в него никаква грешка, откакто е преминал на моя страна до днес?
4 И вознегодовали на него князья Филистимские, и сказали ему князья Филистимские: отпусти ты этого человека, пусть он сидит в своем месте, которое ты ему назначил, чтоб он не шел с нами на войну и не сделался противником нашим на войне. Чем он может умилостивить господина своего, как не головами сих мужей?
Обаче филистимските военачалници му се разгневиха и му казаха: Отпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил, и да не влиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник. Защото с какво би умилостивил този човек господаря си, ако не с главите на тези мъже?
5 Н е тот ли это Давид, которому пели в хороводах, говоря: 'Саул поразил тысячи, а Давид--десятки тысяч'?
Той не е ли Давид, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро: Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди!
6 И призвал Анхус Давида и сказал ему: жив Господь! ты честен, и глазам моим приятно было бы, чтобы ты выходил и входил со мною в ополчении; ибо я не заметил в тебе худого со времени прихода твоего ко мне до сего дня; но в глазах князей ты не хорош.
Тогава Анхус повика Давид и му каза: В името на живия Господ, ти си бил честен и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми, тъй като не съм открил зло в теб от деня, откакто дойде при мене до днес; началниците обаче не са добре разположени към теб.
7 И так, возвратись теперь, и иди с миром и не раздражай князей Филистимских.
И така, върни се сега и си иди с мир, да не би да причиниш недоволство у филистимските началници.
8 Н о Давид сказал Анхусу: что я сделал, и что ты нашел в рабе твоем с того времени, как я пред лицем твоим, и до сего дня, почему бы мне не идти и не воевать с врагами господина моего, царя?
А Давид запита Анхус: Но какво съм сторил и какво си открил ти в слугата си, откакто съм пред тебе до днес, за да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си, царя?
9 И отвечал Анхус Давиду: будь уверен, что в моих глазах ты хорош, как Ангел Божий; но князья Филистимские сказали: 'пусть он не идет с нами на войну'.
Анхус отговори на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божий ангел. Все пак обаче филистимските военачалници казаха: Този да не влиза с нас в битката.
10 И так встань утром, ты и рабы господина твоего, которые пришли с тобою; и встаньте поутру, и когда светло будет, идите.
И така, утре стани рано със слугите на господаря си, които са дошли с теб; и като станете утре рано, щом се развидели, си идете.
11 И встал Давид, сам и люди его, чтобы идти утром и возвратиться в землю Филистимскую. А Филистимляне пошли в Изреель.
На сутринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел.