1 И пришли жители Кириаф-Иарима, и взяли ковчег Господа, и принесли его в дом Аминадава, на холм, а Елеазара, сына его, посвятили, чтобы он хранил ковчег Господа.
Тогава кириатиаримските мъже дойдоха и взеха Господния ковчег, и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар, за да пази Господния ковчег.
2 С того дня, как остался ковчег в Кириаф-Иариме, прошло много времени, лет двадцать. И обратился весь дом Израилев к Господу.
А от деня, когато ковчегът беше поставен в Кириат-иарим, се мина много време - двадесет години. И целият Израелев дом въздишаше за Господа. Самуил - съдия на Израел
3 И сказал Самуил всему дому Израилеву, говоря: если вы всем сердцем своим обращаетесь к Господу, то удалите из среды себя богов иноземных и Астарт и расположите сердце ваше к Господу, и служите Ему одному, и Он избавит вас от руки Филистимлян.
Самуил говорѝ на целия Израелев дом: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете измежду вас чуждите богове и астартите и пригответе сърцата си за Господа. Само на Него служете и Той ще ви избави от ръката на филистимците.
4 И удалили сыны Израилевы Ваалов и Астарт и стали служить одному Господу.
Тогава израелтяните махнаха ваалимите и астартите и служеха само на Господа.
5 И сказал Самуил: соберите всех Израильтян в Массифу и я помолюсь о вас Господу.
После Самуил каза: Съберете целия Израел в Масфа и ще се помоля за вас на Господа.
6 И собрались в Массифу, и черпали воду, и проливали пред Господом, и постились в тот день, говоря: согрешили мы пред Господом. И судил Самуил сынов Израилевых в Массифе.
И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред Господа. И Самуил беше съдия над израелтяните в Масфа.
7 К огда же услышали Филистимляне, что собрались сыны Израилевы в Массифу, тогда пошли владетели Филистимские на Израиля. Израильтяне, услышав, убоялись Филистимлян.
След като филистимците чуха, че израелтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израел. Като чуха това, израелтяните се уплашиха от филистимците.
8 И сказали сыны Израилевы Самуилу: не переставай взывать о нас к Господу Богу нашему, чтоб он спас нас от руки Филистимлян.
И израелтяните казаха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към Господа, нашия Бог, за да ни избави от филистимците.
9 И взял Самуил одного ягненка от сосцов, и принес его во всесожжение Господу, и воззвал Самуил к Господу о Израиле, и услышал его Господь.
Затова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цялото за всеизгаряне на Господа. И Самуил извика към Господа за Израел и Господ го послуша.
10 И когда Самуил возносил всесожжение, Филистимляне пришли воевать с Израилем. Но Господь возгремел в тот день сильным громом над Филистимлянами и навел на них ужас, и они были поражены пред Израилем.
Когато Самуил принасяше всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израел, в същия ден Господ прогръмя със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израел.
11 И выступили Израильтяне из Массифы, и преследовали Филистимлян, и поражали их до места под Вефхором.
Израелевите мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха, докато стигнаха Вет-хар.
12 И взял Самуил один камень, и поставил между Массифою и между Сеном, и назвал его Авен-Езер, сказав: до сего места помог нам Господь.
Тогава Самуил взе един камък, постави го между Масфа и Сен и го нарече Евен-езер, като казваше: Дотук ни помогна Господ.
13 Т ак усмирены были Филистимляне, и не стали более ходить в пределы Израилевы; и была рука Господня на Филистимлянах во все дни Самуила.
Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израелевите предели. И Господнята ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил.
14 И возвращены были Израилю города, которые взяли Филистимляне у Израиля, от Аккарона и до Гефа, и пределы их освободил Израиль из рук Филистимлян, и был мир между Израилем и Аморреями.
А градовете, които филистимците бяха превзели от Израел, от Акарон до Гет, бяха върнати; и Израел освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израел и аморейците имаше мир.
15 И был Самуил судьею Израиля во все дни жизни своей:
Самуил беше съдия над Израел през всичките дни на живота си.
16 и з года в год он ходил и обходил Вефиль, и Галгал и Массифу и судил Израиля во всех сих местах;
Всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа и съдеше Израел по всичките тези места.
17 п отом возвращался в Раму; ибо был дом его, и там судил он Израиля, и построил там жертвенник Господу.
А после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, и там съдеше Израел. Там издигна и жертвеник на Господа.