1 И так, возлюбленные, имея такие обетования, очистим себя от всякой скверны плоти и духа, совершая святыню в страхе Божием.

И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. Радостта на апостола

2 В местите нас. Мы никого не обидели, никому не повредили, ни от кого не искали корысти.

Направете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели.

3 Н е в осуждение говорю; ибо я прежде сказал, что вы в сердцах наших, так чтобы вместе и умереть и жить.

Не казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем.

4 Я много надеюсь на вас, много хвалюсь вами; я исполнен утешением, преизобилую радостью, при всей скорби нашей.

Голяма е моята увереност във вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

5 И бо, когда пришли мы в Македонию, плоть наша не имела никакого покоя, но мы были стеснены отовсюду: отвне--нападения, внутри--страхи.

Защото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

6 Н о Бог, утешающий смиренных, утешил нас прибытием Тита,

Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит;

7 и не только прибытием его, но и утешением, которым он утешался о вас, пересказывая нам о вашем усердии, о вашем плаче, о вашей ревности по мне, так что я еще более обрадовался.

и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.

8 П осему, если я опечалил вас посланием, не жалею, хотя и пожалел было; ибо вижу, что послание то опечалило вас, впрочем на время.

Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

9 Т еперь я радуюсь не потому, что вы опечалились, но что вы опечалились к покаянию; ибо опечалились ради Бога, так что нисколько не понесли от нас вреда.

Сега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.

10 И бо печаль ради Бога производит неизменное покаяние ко спасению, а печаль мирская производит смерть.

Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

11 И бо то самое, что вы опечалились ради Бога, смотрите, какое произвело в вас усердие, какие извинения, какое негодование, какой страх, какое желание, какую ревность, какое взыскание! По всему вы показали себя чистыми в этом деле.

Защото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

12 И так, если я писал к вам, то не ради оскорбителя и не ради оскорбленного, но чтобы вам открылось попечение наше о вас пред Богом.

И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас.

13 П осему мы утешились утешением вашим; а еще более обрадованы мы радостью Тита, что вы все успокоили дух его.

Затова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му.

14 И так я не остался в стыде, если чем-либо о вас похвалился перед ним, но как вам мы говорили все истину, так и перед Титом похвала наша оказалась истинною;

Защото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.

15 и сердце его весьма расположено к вам, при воспоминании о послушании всех вас, как вы приняли его со страхом и трепетом.

И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

16 И так радуюсь, что во всем могу положиться на вас.

Радвам се, че във всичко съм насърчен за вас.