1 П осему будем опасаться, чтобы, когда еще остается обетование войти в покой Его, не оказался кто из вас опоздавшим.

И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.

2 И бо и нам оно возвещено, как и тем; но не принесло им пользы слово слышанное, не растворенное верою слышавших.

Защото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха.

3 А входим в покой мы уверовавшие, так как Он сказал: 'Я поклялся в гневе Моем, что они не войдут в покой Мой', хотя дела были совершены еще в начале мира.

Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог: "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при създаването на света.

4 И бо негде сказано о седьмом так: и почил Бог в день седьмый от всех дел Своих.

Защото някъде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";

5 И еще здесь: 'не войдут в покой Мой'.

а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка."

6 И так, как некоторым остается войти в него, а те, которым прежде возвещено, не вошли в него за непокорность,

И така, понеже остава да влязат някои в нея, а на онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си,

7 е ще определяет некоторый день, 'ныне', говоря через Давида, после столь долгого времени, как выше сказано: 'ныне, когда услышите глас Его, не ожесточите сердец ваших'.

затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкова време по-късно чрез Давид, както вече казахме: "Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си."

8 И бо если бы Иисус доставил им покой, то не было бы сказано после того о другом дне.

Защото ако Исус Навин беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.

9 П осему для народа Божия еще остается субботство.

Следователно за Божия народ остава една съботна почивка.

10 И бо, кто вошел в покой Его, тот и сам успокоился от дел своих, как и Бог от Своих.

Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.

11 И так постараемся войти в покой оный, чтобы кто по тому же примеру не впал в непокорность.

Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.

12 И бо слово Божие живо и действенно и острее всякого меча обоюдоострого: оно проникает до разделения души и духа, составов и мозгов, и судит помышления и намерения сердечные.

Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.

13 И нет твари, сокровенной от Него, но все обнажено и открыто перед очами Его: Ему дадим отчет.

И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме. Исус Христос е великият Първосвещеник

14 И так, имея Первосвященника великого, прошедшего небеса, Иисуса Сына Божия, будем твердо держаться исповедания.

И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.

15 И бо мы имеем не такого первосвященника, который не может сострадать нам в немощах наших, но Который, подобно, искушен во всем, кроме греха.

Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.

16 П осему да приступаем с дерзновением к престолу благодати, чтобы получить милость и обрести благодать для благовременной помощи.

Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.