1 В ыйдя же в день тот из дома, Иисус сел у моря.

В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.

2 И собралось к Нему множество народа, так что Он вошел в лодку и сел; а весь народ стоял на берегу.

И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.

3 И поучал их много притчами, говоря: вот, вышел сеятель сеять;

И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

4 и когда он сеял, иное упало при дороге, и налетели птицы и поклевали то;

и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 и ное упало на места каменистые, где немного было земли, и скоро взошло, потому что земля была неглубока.

А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 К огда же взошло солнце, увяло, и, как не имело корня, засохло;

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 и ное упало в терние, и выросло терние и заглушило его;

Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.

8 и ное упало на добрую землю и принесло плод: одно во сто крат, а другое в шестьдесят, иное же в тридцать.

А други паднаха на добрата земя и дадоха плод - кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

9 К то имеет уши слышать, да слышит!

Който има уши да слуша, нека слуша.

10 И , приступив, ученики сказали Ему: для чего притчами говоришь им?

Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

11 О н сказал им в ответ: для того, что вам дано знать тайны Царствия Небесного, а им не дано,

А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12 и бо кто имеет, тому дано будет и приумножится, а кто не имеет, у того отнимется и то, что имеет;

Защото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

13 п отому говорю им притчами, что они видя не видят, и слыша не слышат, и не разумеют;

Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.

14 и сбывается над ними пророчество Исаии, которое говорит: слухом услышите--и не уразумеете, и глазами смотреть будете--и не увидите,

Спрямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: "С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

15 и бо огрубело сердце людей сих и ушами с трудом слышат, и глаза свои сомкнули, да не увидят глазами и не услышат ушами, и не уразумеют сердцем, и да не обратятся, чтобы Я исцелил их.

Защото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля."

16 В аши же блаженны очи, что видят, и уши ваши, что слышат,

А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви - защото чуват.

17 и бо истинно говорю вам, что многие пророки и праведники желали видеть, что вы видите, и не видели, и слышать, что вы слышите, и не слышали.

Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

18 В ы же выслушайте притчи о сеятеле:

А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.

19 к о всякому, слушающему слово о Царствии и не разумеющему, приходит лукавый и похищает посеянное в сердце его--вот кого означает посеянное при дороге.

При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.

20 А посеянное на каменистых местах означает того, кто слышит слово и тотчас с радостью принимает его;

А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;

21 н о не имеет в себе корня и непостоянен: когда настанет скорбь или гонение за слово, тотчас соблазняется.

корен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.

22 А посеянное в тернии означает того, кто слышит слово, но забота века сего и обольщение богатства заглушает слово, и оно бывает бесплодно.

А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

23 П осеянное же на доброй земле означает слышащего слово и разумеющего, который и бывает плодоносен, так что иной приносит плод во сто крат, иной в шестьдесят, а иной в тридцать.

А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася - кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Притча за житото и плевелите

24 Д ругую притчу предложил Он им, говоря: Царство Небесное подобно человеку, посеявшему доброе семя на поле своем;

Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;

25 к огда же люди спали, пришел враг его и посеял между пшеницею плевелы и ушел;

но когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

26 к огда взошла зелень и показался плод, тогда явились и плевелы.

И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

27 П ридя же, рабы домовладыки сказали ему: господин! не доброе ли семя сеял ты на поле твоем? откуда же на нем плевелы?

А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

28 О н же сказал им: враг человека сделал это. А рабы сказали ему: хочешь ли, мы пойдем, выберем их?

Той им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

29 Н о он сказал: нет, --чтобы, выбирая плевелы, вы не выдергали вместе с ними пшеницы,

А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.

30 о ставьте расти вместе то и другое до жатвы; и во время жатвы я скажу жнецам: соберите прежде плевелы и свяжите их в снопы, чтобы сжечь их, а пшеницу уберите в житницу мою.

Оставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. Притча за синаповото зърно

31 И ную притчу предложил Он им, говоря: Царство Небесное подобно зерну горчичному, которое человек взял и посеял на поле своем,

Друга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

32 к оторое, хотя меньше всех семян, но, когда вырастет, бывает больше всех злаков и становится деревом, так что прилетают птицы небесные и укрываются в ветвях его.

то наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. Притча за кваса

33 И ную притчу сказал Он им: Царство Небесное подобно закваске, которую женщина, взяв, положила в три меры муки, доколе не вскисло всё.

Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото.

34 В сё сие Иисус говорил народу притчами, и без притчи не говорил им,

Всичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше;

35 д а сбудется реченное через пророка, который говорит: отверзу в притчах уста Мои; изреку сокровенное от создания мира.

за да се изпълни казаното чрез пророка: "Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света." Обяснение на притчата за житото и плевелите

36 Т огда Иисус, отпустив народ, вошел в дом. И, приступив к Нему, ученики Его сказали: изъясни нам притчу о плевелах на поле.

Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

37 О н же сказал им в ответ: сеющий доброе семя есть Сын Человеческий;

А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

38 п оле есть мир; доброе семя, это сыны Царствия, а плевелы--сыны лукавого;

нивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия;

39 в раг, посеявший их, есть диавол; жатва есть кончина века, а жнецы суть Ангелы.

неприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите.

40 П осему как собирают плевелы и огнем сжигают, так будет при кончине века сего:

И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

41 п ошлет Сын Человеческий Ангелов Своих, и соберут из Царства Его все соблазны и делающих беззаконие,

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,

42 и ввергнут их в печь огненную; там будет плач и скрежет зубов;

и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.

43 т огда праведники воссияют, как солнце, в Царстве Отца их. Кто имеет уши слышать, да слышит!

Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

44 Е ще подобно Царство Небесное сокровищу, скрытому на поле, которое, найдя, человек утаил, и от радости о нем идет и продает всё, что имеет, и покупает поле то.

Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

45 Е ще подобно Царство Небесное купцу, ищущему хороших жемчужин,

Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери

46 к оторый, найдя одну драгоценную жемчужину, пошел и продал всё, что имел, и купил ее.

и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. Притча за мрежата

47 Е ще подобно Царство Небесное неводу, закинутому в море и захватившему рыб всякого рода,

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид,

48 к оторый, когда наполнился, вытащили на берег и, сев, хорошее собрали в сосуды, а худое выбросили вон.

и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

49 Т ак будет при кончине века: изыдут Ангелы, и отделят злых из среды праведных,

Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

50 и ввергнут их в печь огненную: там будет плач и скрежет зубов.

и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

51 И спросил их Иисус: поняли ли вы всё это? Они говорят Ему: так, Господи!

Исус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме.

52 О н же сказал им: поэтому всякий книжник, наученный Царству Небесному, подобен хозяину, который выносит из сокровищницы своей новое и старое.

А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. Исус Христос - отхвърлен от Назарет

53 И , когда окончил Иисус притчи сии, пошел оттуда.

Тогава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам.

54 И , придя в отечество Свое, учил их в синагоге их, так что они изумлялись и говорили: откуда у Него такая премудрость и силы?

И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела?

55 н е плотников ли Он сын? не Его ли Мать называется Мария, и братья Его Иаков и Иосий, и Симон, и Иуда?

Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?

56 и сестры Его не все ли между нами? откуда же у Него всё это?

И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?

57 И соблазнялись о Нем. Иисус же сказал им: не бывает пророк без чести, разве только в отечестве своем и в доме своем.

И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом.

58 И не совершил там многих чудес по неверию их.

И не извърши там много велики дела поради неверието им.