1 Б егите, дети Вениаминовы, из среды Иерусалима, и в Фекое трубите трубою и дайте знать огнем в Бефкареме, ибо от севера появляется беда и великая гибель.
Вениаминови синове, бягайте от Йерусалим, затръбете в Текуе и издигнете знак във Вет-акерем; защото зло предстои от север и голяма погибел.
2 Р азорю Я дочь Сиона, красивую и изнеженную.
Красивата и изнежена жена, сионовата дъщеря ще изтребя.
3 П астухи со своими стадами придут к ней, раскинут палатки вокруг нее; каждый будет пасти свой участок.
Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, ще пасат всеки на мястото си;
4 П риготовляйте против нее войну; вставайте и пойдем в полдень. Горе нам! день уже склоняется, распростираются вечерние тени.
ще извикат: Пригответе война против нея, станете и нека излезем на пладне. Горко ни! Защото преваля денят, защото се простират вечерните сенки;
5 В ставайте, пойдем и ночью, и разорим чертоги ее!
станете и да излезем през нощта, и да съборим палатите ѝ.
6 И бо так говорит Господь Саваоф: рубите дерева и делайте насыпь против Иерусалима: этот город должен быть наказан; в нем всякое угнетение.
Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата ѝ и издигнете могила против Йерусалим; този е градът, който трябва да бъде наказан, само насилие има в него.
7 К ак источник извергает из себя воду, так он источает из себя зло: в нем слышно насилие и грабительство, пред лицем Моим всегда обиды и раны.
Както блика вода от извора, така блика злото от него; насилие и грабеж се чува в него, пред Мене непрестанно има болест и рани.
8 В разумись, Иерусалим, чтобы душа Моя не удалилась от тебя, чтоб Я не сделал тебя пустынею, землею необитаемою.
Приеми поука, Йерусалиме, да не би да се отвръща душата Ми от тебе, да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.
9 Т ак говорит Господь Саваоф: до конца доберут остаток Израиля, как виноград; работай рукою твоею, как обиратель винограда, наполняя корзины.
Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израел като лозе; пак протегни ръката си като гроздоберач към пръчките.
10 К кому мне говорить и кого увещевать, чтобы слушали? Вот, ухо у них необрезанное, и они не могут слушать; вот, слово Господне у них в посмеянии; оно неприятно им.
На кого да говоря и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано и не могат да чуят; ето, словото Господне стана укорно за тях, те не благоволят в него.
11 П оэтому я преисполнен яростью Господнею, не могу держать ее в себе; изолью ее на детей на улице и на собрание юношей; взяты будут муж с женою, пожилой с отжившим лета.
Затова съм пълен с яростта на Господа, уморих се да се въздържам; ще я изливам върху децата по улиците и върху целия сбор на младежите, защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, старец заедно с престарял.
12 И домы их перейдут к другим, равно поля и жены; потому что Я простру руку Мою на обитателей сей земли, говорит Господь.
Къщите им ще преминат в други, също - и полетата, и жените им; защото ще простра ръката Си върху жителите на тази страна, казва Господ;
13 И бо от малого до большого, каждый из них предан корысти, и от пророка до священника--все действуют лживо;
защото от малък до голям - всеки от тях се е предал на сребролюбие, и от пророк до свещеник - всеки постъпва лъжливо.
14 в рачуют раны народа Моего легкомысленно, говоря: 'мир! мир!', а мира нет.
Повърхностно са лекували те раната на народа Ми, като са казали: Мир, мир! А пък няма мир.
15 С тыдятся ли они, делая мерзости? нет, нисколько не стыдятся и не краснеют. За то падут между падшими, и во время посещения Моего будут повержены, говорит Господь.
Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще паднат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.
16 Т ак говорит Господь: остановитесь на путях ваших и рассмотрите, и расспросите о путях древних, где путь добрый, и идите по нему, и найдете покой душам вашим. Но они сказали: 'не пойдем'.
Така казва Господ: Застанете на пътищата и вижте, и попитайте за древните пътеки - къде е добрият път, и ходете по него, и ще намерите покой за душите си; но те казаха: Не искаме да ходим по него.
17 И поставил Я стражей над вами,: 'слушайте звука трубы'. Но они сказали: 'не будем слушать'.
Поставих и пазачи над вас и казах: Слушайте гласа на тръбата; но те отговориха: Не искаме да слушаме.
18 И так слушайте, народы, и знай, собрание, что с ними будет.
Затова слушайте, народи, и ти, съборе, узнай какво има между тях.
19 С лушай, земля: вот, Я приведу на народ сей пагубу, плод помыслов их; ибо они слов Моих не слушали и закон Мой отвергли.
Слушай, земьо: Ето, Аз ще докарам зло върху този народ, дори плода на помислите им; защото не послушаха словата Ми, а колкото до закона Ми, те го отхвърлиха.
20 Д ля чего Мне ладан, который идет из Савы, и благовонный тростник из дальней страны? Всесожжения ваши неугодны, и жертвы ваши неприятны Мне.
Защо Ми е ливанът, който донасят от Сава, и благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не са Ми приятни, нито жертвите ви - угодни.
21 П осему так говорит Господь: вот, Я полагаю пред народом сим преткновения, и преткнутся о них отцы и дети вместе, сосед и друг его, и погибнут.
Затова така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред този народ препятствия, о̀ които ще се спъват бащите и синовете заедно; и съседът, и приятелят му ще загинат заедно.
22 Т ак говорит Господь: вот, идет народ от страны северной, и народ великий поднимается от краев земли;
Така казва Господ: Ето, народ иде от северната страна и велик народ ще се повдигне от краищата на земята.
23 д ержат в руках лук и копье; они жестоки и немилосерды, голос их шумит, как море, и несутся на конях, выстроены, как один человек, чтобы сразиться с тобою, дочь Сиона.
Лък и копие държат, жестоки са и немилостиви; гласът им бучи като море, възседнали са на коне, всеки опълчен, както мъж за бой, против тебе, дъще сионова.
24 М ы услышали весть о них, и руки у нас опустились, скорбь объяла нас, муки, как женщину в родах.
Откакто сме чули вест за тях, ръцете ни отслабнаха, мъки ни обзеха и болки - като на жена, която ражда.
25 Н е выходите в поле и не ходите по дороге, ибо меч неприятелей, ужас со всех сторон.
Не излизайте на полето и на пътя не ходете, защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.
26 Д очь народа моего! опояшь себя вретищем и посыпь себя пеплом; сокрушайся, как бы о смерти единственного сына, горько плачь; ибо внезапно придет на нас губитель.
Дъще на народа Ми, препаши се с вретище и се валяй в пепел; жалей като за единороден син, заплачи горчиво, защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.
27 Б ашнею поставил Я тебя среди народа Моего, столпом, чтобы ты знал и следил путь их.
Поставих те изпитател и крепост между народа Си, за да узнаеш и да изпиташ пътя им.
28 В се они--упорные отступники, живут клеветою; это медь и железо, --все они развратители.
Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.
29 Р аздувальный мех обгорел, свинец истлел от огня: плавильщик плавил напрасно, ибо злые не отделились;
Духалото изгоря; оловото бе изпоядено от огъня; разтопителят напразно разтопява, защото злите не се отделиха.
30 о тверженным серебром назовут их, ибо Господь отверг их.
Сребро за смет ще ги нарекат, защото Господ ги е отхвърлил.