1 ( 125-1) ^^Песнь восхождения.^^ Когда возвращал Господь плен Сиона, мы были как бы видящие во сне:

(По слав. 125.) Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.

2 ( 125-2) тогда уста наши были полны веселья, и язык наш--пения; тогда между народами говорили: 'великое сотворил Господь над ними!'

Тогава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни - с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях.

3 ( 125-3) Великое сотворил Господь над нами: мы радовались.

Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост.

4 ( 125-4) Возврати, Господи, пленников наших, как потоки на полдень.

Върни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни.

5 ( 125-5) Сеявшие со слезами будут пожинать с радостью.

Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.

6 ( 125-6) С плачем несущий семена возвратится с радостью, неся снопы свои.

Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.