1 H e waiata; he pikitanga. I ta Ihowa whakahokinga mai i nga pononga o Hiona i rite matou ki te hunga e moehewa ana.

(По слав. 125.) Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.

2 K atahi to matou mangai ka ki i te kata, to matou arero hoki i te waiata: katahi ka korerotia i roto i nga tauiwi, He nui nga mahi a Ihowa ki a ratou.

Тогава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни - с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях.

3 H e mea nunui a Ihowa i mea ai mo tatou, a e koa ana tatou.

Господ извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост.

4 E Ihowa, whakahokia matou i te whakarau: kia pera me nga awa o te tonga.

Върни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни.

5 K o te hunga e rui ana i runga i te roimata, ka kokoti i runga i te hari.

Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.

6 A hakoa haere tangi atu ia me te kawe i ana purapura hei whakatokanga; tera ia e haere hari mai ano me te mau mai i ana paihere.

Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.