1 N a ka tango tangata a Koraha tama a Itihara, tama a Kohata, tama a Riwai, ratou ko Ratana, ko Apirama, tama a Eriapa, ko Ono hoki, tama a Perete, he tama na Reupena;

А Корей, син на Исаар, син на Каат, Левиевия син, и Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет, Рувимови потомци, като си взеха хора,

2 A ka whakatika ratou kite aroaro o Mohi, me etahi o nga tama a Iharaira, e rua rau e rima tekau, he rangatira no te whakaminenga, e rangona ana i roto i te huihui, he hunga whai ingoa:

се вдигнаха против Моисей с двеста и петдесет души от израелтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.

3 K a whakahuihui ratou i a ratou ki a Mohi raua ko Arona, ka mea ki a raua, He kaha rawa ta korua tango tikanga, he tapu kau nei te whakaminenga katoa, kei waenganui ano hoki a Ihowa i a ratou: he aha ra korua i whakanui aia i a korua ki runga ake i te whakaminenga a Ihowa?

И така, събраха се против Моисей и против Аарон и им казаха: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях, и Господ е сред тях. А защо възвисявате себе си над Господнето общество?

4 A , no te rongonga o Mohi, ka hinga tapapa iho ia:

А Моисей, като чу това, падна на лицето си

5 A ka korero ki a Koraha ratou ko tana hui katoa, ka mea, A te ata ka whakaaturia mai e Ihowa ko wai tana, ko wai te mea tapu; ka meinga ano e ia kia whakatata ki a ia: ko tana i whiriwhiri ai, ko ia tana e mea ai kia whakatata ki a ia.

и говорѝ на Корей и на цялата му дружина: Утре Господ ще покаже кои са Негови и кой е свят, и кого ще направи да се приближи до Него. Онзи, когото Той избере, ще направи да се приближи до Него.

6 K o tenei ta koutou e mea ai, Tikina etahi tahu kakara ma koutou, e Koraha ratou ko tana hui katoa;

Това направете: ти, Корей, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,

7 K a maka hoki he ahi ki roto, ka mea ai i te whakakakara ki runga, ki te aroaro o Ihowa apopo, a, ko te tangata e whiriwhiri ai a Ihowa, ko ia te mea tapu: kati ta koutou, e nga tama a Riwai.

сложете в тях огън и тамян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове!

8 I mea ano a Mohi ki a Koraha, Na, whakarongo mai, e nga tama a Riwai:

И Моисей каза на Корей: Чуйте сега, вие, Левиеви синове:

9 H e mea iti ianei ki ta koutou kia wehea koutou e te Atua o Iharaira i roto i te huihui o Iharaira, kia meinga kia whakatata ki a ia, kia mahi i te mahi o te tapenakara o Ihowa, kia tu hoki ki te aroaro o te hui, hei minita ma ratou?

Малко ли ви е това, че Израелевият Бог отдели вас от Израелевото общество и ви направи да се приближавате до Него, за да вършите службата на Господнята скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?

10 K ua meinga ano koe e ia kia tata, koutou tahi ko ou teina katoa, ko nga tama a Riwai: na, me whai ano hoki e koutou te tohungatanga?

Той те направи да се приближиш до Него и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове; а искате ли и свещенството?

11 K oia koutou ko tau hui katoa ka huihui nei ki a Ihowa: ko Arona hoki, he ha ia, i amauamu ai koutou ki a ia?

Така че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, за да роптаете против него?

12 N a ka tono tangata a Mohi hei karanga i a Ratana raua ko Apirama, i nga tama a Eriapa: a ka mea raua, E kore maua e hare atu:

И Моисей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.

13 H e mea iti ianei tau kawe mai i a matou i te whenua e rerengia ana e te waiu, e te honi kia mate ai matou ki te koraha, a ka mea rawa hoki koe i a koe. hei rangatira ki runga i a matou?

Малко ли е това, че си ни извел от земята, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?

14 K ahore ano hoki koe i kawe i a matou i te whenua e rerengia ana e te waiu, e tona honi, i homai ranei i nga mara, i nga kari, hei kainga: ka pokaia ranei e koe nga kanohi o nga tangata nei: e kore matou e haere atu.

При това ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тези хора? Няма да дойдем.

15 N a ko te tino riringa o Mohi, ka mea ki a Ihowa, Kaua e tahuri ki ta ratou whakahere: kahore ano kia kotahi te kaihe i tangohia e ahau i a ratou, kahore ano ahau i kino noa ki tetahi o ratou.

Тогава Моисей се разсърди много и каза на Господа: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях и на никого от тях не съм сторил зло.

16 N a ka mea a Mohi ki a Koraha, Puta mai koutou ko tau hui katoa ki te aroaro o Ihowa apopo, a koe, me ratou ko Arona, apopo:

Моисей каза на Корей: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа - ти и те, и Аарон;

17 A me mau e tenei, e tenei o koutou tana tahu kakara, ka mea he whakakakara ki runga, ka kawe ai tena i tana tahu kakara, i tana ki te aroaro o Ihowa, kia rua rau kia rima tekau nga tahu kakara: a koe me tau tahu kakara, a Arona hoki me tana.

и вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон - всеки своята кадилница.

18 N a ka mau ratou ki tana tahu kakara, ki tana tahu kakara, a hoatu ana he ahi ki roto, meatia ana hoki he whakakakara ki runga, a ka tu tahi me Mohi raua ko Arona ki te whatitoka o te tapenakara o te whakaminenga.

И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън и тамян и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисей и Аарон.

19 N a ka tawhiua e Koraha te whakaminenga katoa ki a raua ki te whatitoka o te tapenakara o te whakaminenga: a ka puta mai te kororia o Ihowa ki te whakaminenga katoa.

Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господнята слава се яви на цялото общество.

20 N a ka korero a Ihowa ki a Mohi raua ko Arona, ka mea,

Тогава Господ говорѝ на Моисей и Аарон:

21 W ehea atu korua i roto i tenei whakaminenga, e kore hoki e aha ka pau ratou i ahau.

Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг.

22 N a ka tapapa raua, ka mea, E te Atua, e te Atua o nga wairua o nga kikokiko katoa, kia hara ranei te tangata kotahi, a ka riri koe ki te whakaminenga katoa?

А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка твар! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?

23 N a ka korero a Ihowa ki a Mohi, ka mea,

Тогава Господ говорѝ на Моисей:

24 K orero ki te whakaminenga, mea atu, Whakatika i te tapenakara o Koraha, o Ratana, o Apirama.

Кажѝ на обществото: Отстъпете от жилищата на Корей, Датан и Авирон.

25 N a ka whakatika a Mohi, ka haere ki a Ratana raua ko Apirama: me te whai tahi ano nga kaumatua o Iharaira i a ia.

И така, Моисей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и Израелевите старейшини.

26 N a ka korero ia ki te whakaminenga, ka mea, Tena, mawehe mai i nga teneti o enei tangata kikino, kaua hoki e pa ki te tahi mea a ratou, kei ngaro koutou i roto i o ratou hara katoa.

Моисей говорѝ на обществото: Отстъпете, моля ви се, от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките им грехове.

27 N a ka whakatika ratou i nga taha katoa o te tapenakara o Koraha, o Ratana, o Apirama: a ka puta a Ratana raua ko Apirama, ka tu ki nga whatitoka o o raua teneti, ratou ko a ratou wahine, ko a ratou tama, ko a ratou kohungahunga hoki.

И така, те навред отстъпиха от жилищата на Корей, Датан и Авирон; а Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите с жените си и малките си деца.

28 N a ka mea a Mohi, Ma tenei e mohio ai koutou na Ihowa ahau i unga mai ki te mahi i enei mahi katoa; a ehara i te mea whakaaro noa ake naku.

А Моисей каза: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тези дела и че не ги правя от себе си:

29 K i te mea ko te mate o nga tangata katoa te mate mo enei, ko te whiu ranei o nga tangata katoa te whiu mo ratou, kahore ahau i unga mai e Ihowa.

ако тези хора умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то Господ не ме е изпратил;

30 T ena ko tenei, ka pokaia houtia e Ihowa he mahi hou, a ka hamama te waha o te oneone, a ka horomia ratou me a ratou me katoa, a ka heke ora ratou ki te rua; katahi koutou ka mohio i whakahawea enei tangata ki a Ihowa.

но ако Господ направи нещо ново - ако земята отвори устата си и погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тези хора презряха Господа.

31 A mutu kau tana korero i enei korero katoa, ko te tino kowheratanga o te oneone i raro i a ratou:

След като той изговори всички тези думи, земята се разпукна под тях.

32 N a hamama ana te waha o te whenua, horomia ake hoki ratou me o ratou whare, me nga tangata katoa o Koraha, me o ratou rawa katoa.

Земята отвори устата си и погълна тях, домашните им, всички Корееви хора и целия им имот.

33 A heke ora ana ratou me a ratou mea katoa ki te rua, na ka taupokina iho ratou i te whenua: a ngaro iho ratou i roto i te whakaminenga.

Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри и те погинаха сред обществото.

34 N a rere ana a Iharaira katoa i nga taha katoa o ratou i to ratou aue; i mea hoki, Kei horomia hoki tatou e te whenua.

А целият Израел, които бяха около тях, побегнаха, като извикаха: Да не погълне земята и нас.

35 N a a puta mai he ahi i a Ihowa, a pau ake nga tangata e rua rau e rima tekau i whakahere nei i te whakakakara.

И огън излезе от Господа и погуби онези двеста и петдесет мъже, които принесоха тамяна.

36 N a ka korero a Ihowa ki a Mohi, ka mea,

След това Господ говорѝ на Моисей:

37 M ea atu ki a Eratara tama a te tohunga, a Arona, kia tangohia ake e ia nga tahu kakara i roto i te tahunga, a rukerukea atu hoki e koe te ahi ki ko; he tapu hoki ena;

Кажи на Елеазар, син на свещеника Аарон, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото святи са

38 K o nga tahu kakara ano a taua hunga i hara ra ki o ratou wairua, me hanga hei papa paraharaha, hei kopaki mo te aata: i tapaea hoki ki te aroaro o Ihowa, koia i tapu ai: a ka waiho hei tohu ki nga tama a Iharaira.

кадилниците на тези хора, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на жертвеника; понеже те ги принесоха пред Господа и затова са святи; и те ще бъдат за знамение на израелтяните.

39 N a tikina atu ana e te tohunga, e Ereatara, nga tahu kakara parahi i tapaea e te hunga i tahuna ra, a ka hanga hei papa paraharaha, hei kopaki mo te aata:

И така, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и ги направиха на плочи за обковаване на жертвеника

40 H ei whakamahara mo nga tama a Iharaira, kei whakatata he tangata ke, ehara nei i te uri no Arona, ki te tahu whakakakara ki te aroaro o Ihowa: kei rite ki a Koraha ratou ko tana hui: ko ta Ihowa tenei i korerotia e Mohi ki a ia.

да напомнят на израелтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане като с Корей и дружината му. Това направи Елеазар, както Господ му каза чрез Моисей.

41 O tiia i te aonga ake ka amuamu te whakaminenga katoa o nga tama a Iharaira ki a Mohi raua ko Arona, ka mea, Na korua i mate ai te iwi a Ihowa.

А на следващия ден цялото общество израелтяни възроптаха против Моисей и Аарон: Вие избихте Господния народ.

42 A , i te huihuinga o te whakaminenga katoa ki a Mohi raua ko Arona, i to ratou tahuritanga ake ki te tapenakara o te whakaminenga, e! kua taupokina e te kapua, a ka kitea te kororia o Ihowa.

Но когато обществото се беше събрало против Моисей и Аарон, погледнаха към шатъра за срещане и видяха, че облакът го покри и Господнята слава се яви.

43 N a ka haere a Mohi raua ko Arona ki mua i te tapenakara o te whakaminenga.

Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.

44 A ka korero a Ihowa ki a Mohi, ka mea,

И Господ говорѝ на Моисей:

45 W hakatika atu korua i roto i tenei whakaminenga, e kore e aha ka pau ratou i ahau. Na ka tapapa iho raua.

Оттеглете се от това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.

46 N a ka mea a Mohi ki a Arona, E mau ki te tahu kakara, meatia iho hoki he ahi i te aata, ka hoatu ai i te whakakakara ki runga, a kia hohoro te haere ki te whakaminenga, te whakamarie mo ratou: kua puta he riri i te aroaro o Ihowa; kua timata te whiu.

Тогава Моисей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от жертвеника и сложи на него тамян, и иди скоро в обществото, и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата започна.

47 N a tikina ana e Arona, peratia ana me ta Mohi i ki ai, a rere ana ia ki waenganui o te whakaminenga; na kua timata tena te whiu i roto i te iwi: na ka maka iho e ia he whakakakara, a ka whakamarie mo te iwi.

И така, Аарон взе кадилницата си, както каза Моисей, и се завтече сред обществото; а язвата беше започнала между народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за народа.

48 N a tu ana ia i waenganui o te hunga mate, o te hunga ora; a ka mutu te whiu.

А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.

49 N a ko nga tangata i mate i te whiu, kotahi tekau ma wha mano e whitu rau, haunga era i mate i to Koraha ra.

Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин души, освен онези, които умряха в Кореевия бунт.

50 N a hoki ana a Arona ki a Mohi, ki te whatitoka o te tapenakara o te whakaminenga, a mutu iho te whiu.

И Аарон се върна при Моисей до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.